Една Русия и другата Русия

Мнозина смятат, че руската държава контролира вече не само икономиката, медиите и науката, а и изкуството. Идва ли ред и на театъра - след обиските, извършени в дома на известния театрален и кинорежисьор Кирил Серебренников?

В. Ерофеев: Ситуацията е много неясна. Почти никой в Русия не разбира какво точно се случва. Дори онези, които извършиха това безсрамие, не съзнават какво правят. А ситуацията е сурова – ветровете, които веят насреща ни, стават все по-зли. Помията на цензурата се излива ту тук, ту там – и всичко това е съвсем точно предвидено. През 1990-те години творецът имаше възможност да се обърне към публиката със своите произведения. Сега е принуден да се опасява, че ще го заклеймят като русофоб или като човек, който засяга чувствата на определени обществени групи. Цензурата е повсеместна и същевременно неуловима.

Искате да кажете, че обиските в театъра на Серебренников "Център- Гогол" са били показна акция за сплашване и на други творци?

В. Ерофеев: Да, разбира се. Това беше епизод от гражданската война, която се води сега в Русия. Това е война между онази Русия, която иска да бъде част от Европа и другата Русия, която иска да принадлежи само на себе си и да живее с принципите на изолационизма, национализма и една изключително архаична философия. И тази архаична Русия, която е собственост на Кремъл, постоянно си показва зъбите. Акцията срещу Сребренников беше много страшна и опасна, защото показва, че скоро всеки опит за творческо търсене може да бъде заклеймено като криминално престъпление.

В Русия има закон, защитаващ религиозните чувства. Но повечето от онези, които сега се чувстват религиозно оскърбени изобщо не ходят на театър. Дали този закон не е просто смокиново листо, прикриващо цензурата?

В.Ерофеев: В Русия - смокинови листа колкото искаш! Излизаш навън и си събираш на воля. Нашата страна е не само потемкинско село – т.е. фалшива фасада, но и градина, пълна със смокинови листа. Работата не в това какво правиш самият ти, а в това за какво могат да те използват: за инструмент на репресии, на наказания и какво ли не. Само едно не ти е разрешено – да бъдеш такъв, какъвто искаш. Защото ти си нещо като обект на държавен интерес – понякога много мъничък обект, направо микроскопичен … Ако например в метрото вдигнеш шапката на някой пътник, който я е изпуснал, могат да те обвинят, че си я откраднал. Или пък като режисьор оставиш някоя актриса половин минута гола на сцената, могат да те обвинят, че си накърнил моралните чувства на всички благопристойни хора.

Вие говорите за гражданска война. Доста силен израз. Нима в Русия вече няма никакво място за творческа свобода? Дали пък талантът не разцъфва най-силно именно в такава враждебна среда?

В.Ерофеев: Не. Не е необходимо да си преживял някакви истории на ужаса, за да можеш да пишеш книги или да поставяш пиеси. Все още сме във фазата на „студена гражданска война”. Но това си е война и то много сериозна. Тя дори не е „студена война”, защото взима жертви. Опозиционният лидер Немцов например трябваше да плати с живота си. И това също беше част от войната. Междувременно вече не става дума за това дали един творец има талант или не. Ситуацията в момента е такава, че всеки може да бъде наказан - просто защото живее в Русия.

Като Вас например. Вие сте известен писател и пишете за Русия, оставайки в страната. Затягат ли се "гайките" на цензурата все по-силно?

В. Ерофеев: Да, разбира се, усещам ги и аз. Забелязвам, че е дошло време, в което човек трябва да се пази от злите ветрове. Аз не играя по правилата на държавата. Но все пак би трябвало да знам какво не ми е разрешено. Дошло е време, в което за съжаление сме принудени да мислим над подобни неща.