ЕС се правеше, че не вижда какво става в Източна Европа

Резултатите от президентските избори в България и Молдова не вещаят нищо добро за Запада, макар че те едва ли са изненадали лидерите на ЕС и НАТО. Повече от четвърт век след падането на Желязната завеса все повече хора в бившия Източен блок са разочаровани от Запада. Мнозина от тях се чувстват като европейци второ качество, а възхваляваните общи ценности като демокрация, върховенство на закона, спазване на човешките права бяха подкопани от задържалите се на власт бившите елити, ширещата се корупция и тежкия икономически срив. Първоначалният ентусиазъм по Европа постепенно отстъпи място на отчаяние – а това стана благодатна почва за развитието на популистки и националистически тенденции.

Руската опция

Разбира се, в Централна и Югоизточна Европа няма да има генерален завой към Москва, освен може би в Република Молдова, но в целия регион отдавна се трупа значително напрежение. Чехия, Словакия и Унгария от доста време насам флиртуват с Русия и с нейния авторитарен президент Путин. Те редовно критикуват санкциите на ЕС срещу Русия, наложени й заради анексията на Крим и войната в Източна Украйна, без да се съобразяват с европейската позиция по този въпрос. Правителствата на тези три страни, без значение дали са социалисти или либерали, неизменно си пазят опцията за по-голяма близост към Москва.

Славянските и православни народи от Западните Балкани също внимават да не разсърдят Големия брат в Москва, независимо, че се стремят активно към европейска интеграция. Путин успя ловко да се възползва от  икономическите зависимости на тези страни, главно в енергийния сектор, и да ги превърне в лостове за  политически влияние. С очевиден успех при това: проруски политици все по-често печелят изборите в региона. Брюксел дълго време не искаше да забележи тези развития, поради които и ги проспа. Разделителната линия, преминаваща през Европа вече трудно ще бъде заличена.

Положението в НАТО също не е особено стабилно. Турция се управлява все по-авторитарно и също търси близостта на Русия. А бъдещият американски президент Доналд Тръмп обяви, че ще има решаващи промени: Европа трябвало да поеме повече отговорност, което явно означава, че ще трябва сама да се оправя с проблемите си. Как точно би трябвало да изглежда новата европейска отговорност, никой все още не може да каже. Още отсега обаче си личи, че не всички страни от НАТО искат да се включат в еднаква степен в защитата на източния фланг на Алианса, въпреки че всички признаха нуждата  от неговото подсилване. Балтийските страни, Полша и Румъния са единствените в Източна Европа, които заедно със САЩ активно се подготвят срещу евентуална военна заплаха от Русия.

Проруските тенденции – резултат от кризата в ЕС

Няма никакво съмнение, че засилващите си проруски тенденции в Източна Европа не са само резултат от старата историческа обвързаност с Русия. Те са в много по-голяма степен следствие от дълбоката криза, в която се намира ЕС.

От години вече Брюксел реагира на тези тенденции по един-единствен начин: държи се все едно, че ги няма, и оставя нещата да се уредят от само себе си. Крайно време е да се сложи край на този подход.

Страните-членки, а и онези, които се стремят към пълноправно членство, трябва съвсем категорично да признаят върховенството на общите европейски цeнности демокрация и свобода. Националистическите и популистки солови акции не бива повече да определят дневния ред на Европа.

Затова сега са необходими ясни послания във външната, но и във вътрешната политика. Успокоение може да има, само ако Москва забележимо промени своето имперското поведение. Не санкциите срещу Русия, а агресивните действия на Путин разпалиха новия конфликт между Изтока и Запада. Хората в Русия, на свой ред, се нуждаят от помощта на Европа, за да разкъсат наложената им от Путин политика на самоизолация.

Антизападната пропаганда на руските политици и медии трябва да бъде разобличавана. Не Западът беше този, който предизвика новата поляризация. Но Западът сега е длъжен да поведе съгласувана политика, ако не иска досегашната почти 60-годишна история на Обединена Европа да бъде обречена на провал.