Желаният враг на Кремъл
Какво ново каза всъщност Ходорковски по време на своята пресконференция? Нима никой не знае, че президентът Путин фактически управлява страната за четвърти пореден мандат? Че парламентът е само за декорация? За кого е новост, че корупцията е заразила цялото обкръжение на президента, губернаторите на регионите и ръководството на съдебната система в Русия? Дори само примерът с освобождаването на Ходорковски показва какви са нещата в действителност. Осъденият на два пъти – по две напълно противоположни обвинения - бизнесмен внезапно го пускат зад граница с предупреждението да не се занимава повече с политическа дейност. Всички отлично разбират за какво става дума.
Още преди случая с Ходорковски, често се говореше, че трайното присъствие на Владимир Путин във властта е докарало Русия до противоконституционен преврат. Новото е, че Ходорковски сега говори за „революция”. Никой от неговия ранг в Русия досега не беше говорил за революция, камо ли пък за това, че тя е неизбежна или необходима. Та и самият Михаил Ходорковски досега беше противник на революционния път. Неговата логика е следната: Онзи, който е извършил противоконституционен преврат, губи своята легитимност – т.е. Ходорковски сега твърди, че в подобни условия революцията престава да бъде нелегитимна смяна на властта. Уговорките, които той прави, са по-скоро формални: тази неизбежна, градивна революция трябвало да бъде мирна, независимо от всички руски традиции в това отношение.
Изказването на Ходорковски, всъщност, може да се тълкува всякак. За каква революция става дума в случая? Революция по върховете или революция в низините? Още догодина или след десет години? Върховете ли вече не могат да управляват по старому, или пък всичко зависи само от цената на петрола? А низините - дали те някога изобщо ще сметнат, че не искат да живеят повече по старому?
Тези въпроси не са толкова сложни, колкото изглеждат. Те са по-скоро безпредметни. Няма нужда човек да е пророк, за да си представи, че срещу Ходорковски ще бъде заведено още едно углавно дело. Този път по параграф 280 от Наказателния кодекс на Руската федерация - за "публични призиви към екстремистка дейност". Според досегашната практика на нашите съдебни органи, съставът на това престъпление е налице. Но същата практика от последните години сочи и това, че не бива да се очакват някакви реални последствия от подобно ново дело.
В търсене на истинския враг
Съвсем друго нещо са последствията за личния имидж. Именно по тях ще си проличи чия е тази игра - на Путин или на Ходорковски? Както е известно, Владимир Путин обича да има срещу себе си истински врагове - а не като Порошенко или Навални. Защото без врагове няма и никаква победа. По последствията ще се разбере дали президентът ще възприеме Ходорковски като враг или не. Ако последиците са сериозни, тогава това е игра на самия Ходорковски. Ако обаче всичко се ограничи до поредната истерия по телевизията, ще стане ясно, че става дума за игра на Путин.
В цялата досегашна история на противопоставянето му с Ходорковски, Путин се е показвал като жесток противник, който обаче е способен и на благородни жестове. Той например не докосна семейството на олигарха по време на неговото преследване. Ходорковски цени високо този факт. Затова съм уверен, че ако се стигне до обратната ситуация - в която Ходорковски е президент, а Путин е прегрешилият олигарх - всичко ще се повтори точно по същия начин.
Първоначално ще го подложат на натиск, после ще го прогонят за дълго време, но благородният цар ще се разпореди никой да не закача семейството му и внимателно ще следи да не падне и косъм от главите на близките му. Но времето сега е съвсем друго, също както и залозите в тази игра. И може да се окаже, че благородният цар изведнъж престане да е толкова добър. Неслучайно на пресконференцията запитаха Ходорковски за останалия в Русия негов баща, който вече бил привикан на разпит.
Всъщност обаче, може да се мине и без загуба на благородство – бащата на Ходорковски е най-близкият му, но не и единствен възможен заложник, при това той би предизвикал съчувствие. Под ръка са още Платон Лебедев, в Русия е също и Светлана Бахмина, а и - най-зависимият от всички Алексей Пичугин. Ако с тях се случи нещо, ще стане ясно, че думите на Ходорковски са били неочаквани за Кремъл и че там ги възприемат на сериозно.