Животът в Иран стана непоносим

"За нас работят около 200 жени. Всички те са от отдалечени краища на провинция Белуджистан", казва 30-годишната Мариам (името ѝ е променено от редакцията) от една стартъп-компания в Иран. Фирмата се опитва да създава заетост за жените в изостаналите селски райони на страната. Държавата подкрепя подобни инициативи - ако не финансово, то поне морално.

Въпросните жени шият фина бродерия за облекло от коприна или кожа - един традиционен ирански продукт. Те са се учили от една от най-добрите в занаята - шивачката на последната императрица на Иран Фарах Пахлави.

"Стана много трудно. Заради санкциите шевните материали поскъпнаха неимоверно, а в същото време поръчките много намаляха. Нашите клиенти са основно от чужбина - хора, които през последните години са посещавали Иран и са харесали традиционните ирански носии", казва Мариам. Причината за спада на поръчките: икономическите санкции на САЩ правят паричните преводи за чужбина или невъзможни, или много трудни.

Спад в туризма

Бумът в туризма след сключването на атомното споразумение с Иран първоначално създаде много нови работни места в страната. Но след като САЩ наложиха санкции на Иран, много европейски авиокомпании, сред които "Еър Франс" и "Бритиш еъруейс", преустановиха полетите си до Иран.   

Провинция Белуджистан в Югоизточен Иран по границата с Пакистан и Афганистан е сред силно изостаналите в икономическо отношение райони на страната. Търговията и контрабандата на наркотици там е широко разпространена, а на места дори е единствен източник на доходи за населението. С добри бизнес-идеи предприемачи като Мариам се опитват да променят живота на хората към по-добро, но политиката и икономическите санкции ги спъват.

"Икономическа война"

В неделя (12.5.) иранският президент Рохани сравни последиците от "икономическата война" на САЩ срещу Иран с тези от 8-годишната война между Иран и Ирак през осемдесетте години на миналия век. Започнала с нападение на армията на Саддам Хюсеин срещу Иран, тя отне живота на стотици хиляди хора. По думите на Рохани, сегашната "война" поставя страната пред още по-големи изпитания: "Износът на петрол тогава не беше засегнат, нито имахме проблеми с международните банки", уточни иранският президент.

Той изключва категорично възможността за нови преговори със САЩ и вместо това настоява Вашингтон да ревизира позицията си относно ядреното споразумение с Техеран и да отмени повторно наложените икономически санкции на неговата страна.

"Всички са засегнати"

"Малката ми дъщеря страда от недохранване. Не знам как щяхме да се справим, ако не разчитахме на роднините", казва Али, шофьор във фирма, произвеждаща хранителни продукти. Семейството му живее в един от крайните квартали на столицата Техеран. "От една година заплатата ми не е увеличавана, а парите се обезцениха сериозно - ако през миналата година стойността ѝ се равняваше на 250 евро, днес е спаднала до 100 евро. В същото време хранителните стоки поскъпват ежедневно, а месо вече не можем да си позволим", допълва бащата на две деца. 

Али е единственият, който изкарва пари в семейството. Съпругата му също иска да работи, но не може да си намери никакво занимание. Много жени работят като чистачки - основно в престижните северни квартали на града, но високите транспортни разходи изяждат голяма част от техните и без това мизерни доходи, разказва Али. 

"За всички животът стана много труден", уверява Саджадех, която живее в северните квартали на Техеран. Мъжът ѝ е инженер, а тя работи като медицинска сестра в една частна болница. "Щастлива съм, че всички в семейството ми са здрави. Защото в момента ситуацията с лекарствата и медицинските услуги е направо катастрофална", уверява 40-годишната майка на едно дете.

Фармацевтичната индустрия също е силно засегната от санкциите - заради ограниченията за вноса на суровини за производството на лекарства. Затова някои специални медикаменти сега се внасят от Индия или Китай. Но тяхното качество не може да се сравнява с това на европейските медицински продукти, казва Саджадех. "Болниците изпитват остър недостиг на медицински продукти и дори на превързочни материали. Националният кръводарителен център вече предупреди болниците да правят икономии. Не, кръв не липсва, защото хората продължават да даряват достатъчно. Липсват обаче пластмасовите торбички за кръвта", казва медицинската работничка.