Зависимата независимост на Косово

Соня Каникова разговаря със специалиста по международно право и Балкани от университета в щата Индиана Тимъти Уотърс.

Според Тимъти Уотърс решението на Международния съд на ООН не би трябвало да доведе до големи промени в каквато и да било посока. "Знаем, например, че държавите, които са против независимостта на Косово, бяха обявили предварително, че няма да променят позициите си в обозримо бъдеще. Това означава, че докато достатъчен брой държави не признаят Косово, Сърбия и нейните съюзнички - като Русия - ще могат да блокират присъединяването на Косово към международни организации като ООН.", смята експертът по международно право и Балкани от университета в щата Индиана.

Той е на мнение, че решението няма да помогне с нищо и на взаимоотношенията в региона. Гърция, Румъния, Кипър и със сигурност Сърбия ще се придържат към политиката си на непризнаване на Косово. "Съпротивата на Сърбия няма да престане, а Косово няма да получи стабилността и предвидимостта, от които се нуждае, за да да привлече инвестиции и да постигне икономическо развитие. В този смисъл полза от това решение няма. Мисля, че и голяма вреда няма.", категоричен е Тимъти Уотърс.

Сърбия - добър прагматик?

На въпроса дали ще се появи ново напрежение на Балканите, той отговаря така: "Нови напрежения няма да се създадат, но решението със сигурност може да мотивира отказ на сърбите в Босна да се интегрират или дори да поискат отделяне, и разбира се сърбите в Северно Косово ще видят ясно посланията в това решение, които се отнасят до тях. Решението на Международния съд означава, че декларациите за независимост и, имплицитно, сецесионизмът не са нещо, което автоматично се отхвърля. Може да се каже, че решението подкрепя сецесията на Косово. Това обаче открива нов въпрос: за възможността да имаме отцепване на територия от Косово...".

Сърбия от своя страна внесе проекторезолюция в ООН, в която се предлага стартиране на нови преговори по "откритите проблеми" между Белград и Прищина. Инициативата бе приета негативно от Прищина и европейците. "Сърбия няма избор, трябваше да внесе тази проекторезолюция.", категоричен е Тимъти Уотърс. "В нея се говори за подновяване на диалога, но не се споменава статута на Косово, което може да означава скрито признание, че Белград не може да повлияе на въпроса за независимостта. Това може да се окаже една добра прагматична стъпка. Има и много западноевропейски дипломати, които вярват, че най-прекият път за постигане на стабилно решение на проблема е да се раздели въпросът за статута от въпроса за територията, т.е. независмостта на Косово е едно, а неговите граници са нещо друго."

Според американския експерт с тази проекторезолюция Белград демонстрира, че е склонен да гледа на проблема по този начин. "Моето мнение е че Белград и Прищина трябва да бъдат насърчени да вървят точно в тази посока. Но САЩ и ЕС са категорично против такова решение. Намесата в Косово беше в името на сигурността на албанците, които имаха нужда от помощ и които се нуждаеха от своя държава. Проблемът е, че всичко се обърна на игра за защита на принципа на териториална цялост. Сърбите в северната част на Косово никога не са се нуждаели или искали американска помощ, но сега се озовават в тази новосъздадена държава. Тяхното недоволство води до нестабилност и не позволява Косово да стане функционираща държава."

Напън за "морална" външна политика

"ЕС, но най-вече САЩ трябва да преосмислят позициите си", казва Тимъти Уотърс и уточнява: "Ние очертаваме граници и създаваме държава за всички, които са на тази територия, но не се питаме дали това са правилните граници. Нашата подкрепа за косовска независимост означава просто задължителна подялба на Сърбия." Дали това е продължение на политиката на Клинтън на Балканите? "Това са Клинтън, Буш и Тони Блеър, в един напън за „морална” външна политика. Трябва обаче да имаш правилния морал, за да я провеждаш, а аз мисля, че американската политика в случая е морално сляпа.", казва специалистът по международно право и Балкани. "Ние претендираме, че съществуващата терирориална единица е някаква „морална” единица. Но много хора вътре в тази единици не желаят да са там. Правилното би било да се попита какви граници отговарят най-добре на интересите на всички живеещи на тази територия хора."

По въпроса какви са шансовете САЩ да променят политиката си Тимъти Уотърс е на мнение, че не е реалистично да се очаква промяна. "Аз мисля, че правим грешка, но става дума за грешка, на която сме се посветили много интензивно. Не виждам шанс за промяна, което означава продължаваща нестабилност. Има много хора и в Прищина, и в Белград, които са готови да разговарят за промени на границите, с цената на жертви разбира се, но те са готови да разговорят. Само че Брюксел и Вашингтон са абсолютно против такива дискусии. Истинската работа трябва да се свърши в тези столици, а не на Балканите. Да се убедят хората, от които зависи външната политика, че сегашната политика създава и поддържа нестабилност в региона."

Решението на проблема - невъзможна мисия?

Можем ли да очакваме разрешаване на проблема Косово, и кога? "Зависи какво имаме предвид под разрешение.", отговаря Тимъти Уотърс. "В Кипър например нямаме мирна и просперираща държава, която членува в ЕС. В Босна имаме напълно нефункционираща държава, но пък няма насилие. И двете са някакъв вид разрешение. Според мен постепенно ще се стигне до признаване на факта, че Северно Косово е отделно, различно и не желае да се интегрира в новата държава. Може би това ще е решението на проблема.

Възможно е също хората просто да се изтеглят към вътрешните територии на Сърбия. Или да се примирят с положението си в Косово. Трудно е да се каже кое е „разрешение”. Ако говорим за функционална държава, в която и сърбите участват напълно, няма голяма вероятност това да стане. Босна е добър пример колко трудно е да се постигне такова нещо – тя е държава на животоподдържащи системи. Така че не съм оптимистичен, най-вече защото не вярвам, че САЩ или европейските сили биха променили политиката си, която е истинската причина за липсата на разрешение.", категоричен е Тимъти Уотърс.