"Западно" откритие ли са човешките права?

Не, човешките права не са западно откритие - до този извод достига Ханс Йоас в своето проучване от близо 100 страници. Социологът развива тезата, че идеята за човешките права не е нито само плод на християнството, нито пък само на Просвещението, макар че Западът често прави подобни внушения.

Западът демонстрира историческа слепота

"Западът обвинява някои /незападни/ страни в нарушения на човешките права. Нещо повече - твърди се, че тези страни принципно не разбират онова значение на човешките права, което им придаваме ние на Запад, защото въпросните страни имали различна културна традиция", пише Йоас.

Подобна позиция обаче издава историческа слепота, смята социологът. Според него човешките права са резултат от зачитането и уважаването на отделния индивид - развитие, което си пробива път в различни културни пространства, независими едни от други. Като доказателство за тезата си, че човешките права не могат да се считат за "западно" достижение, Йоас разглежда историята на робството и изтезанията и най-вече показва как подобни практики, в продължение на дълги периоди от време, са били оправдавани с религиозни и философски аргументи.

Нещо повече: ако европейците действително са били толкова силно убедени в универсалния характер на човешките права, те несъмнено са щели да се борят за отмяната на робството и изтезанията и в своите извъневропейски колонии, смята Йоас. Подобно нещо обаче не се случва. Чак до средата на 20 век европейски държави изтезават и държат в подчинение хора - например във френската колония Алжир. И още нещо ни припомня Йоас: тъкмо във времето на европейското Просвещение настъпва истински разцвет на търговията с роби. По този начин Йоас оборва широко разпространената на Запад представа, че човешките права са придобили днешното си значение в резултат на идеите на християнството или на антирелигиозното Просвещение.

Ценности, познати още преди Христос

Тезата на Йоас е, че човешките права започват да се превръщат в ценност през 18 век, благодарение на културна трансформация, породена от една "морална" представа: че човекът представлява нещо свято и ценно. Йоас възприема въведения от френския социолог Емил Дюркем термин "сакрализиране на личността". Това понятие изразява разбирането, че всяко отделно същество, всеки човек в своята индивидуалност, представлява нещо свято и неповторимо. Идея, която заляга и в правната система на държавите. Според Йоас, ключовият момент е, че това "сакрализиране" е съществувало и преди Христос - не само в античната философия и в Библията - но и в рамките на различни други културни пространства като будизма в Индия или конфуцианството в Китай.

За да подкрепи тезата си, че човешките права не са чисто "западно" откритие, Йоас припомня как е била приета Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 година. Тогава двама неевропейци - ливанецът Чарлз Малик и китаецът Пенг-чун Чанг - осуетяват опита, човешките права да бъдат представени като продукт на отделни религиозни традиции. Затова Йоас пише:

"Чувствам се много неудобно от това, че приказките за европейските и западни ценности до голяма степен се превръщат в пропаганден инструмент за разграничаване от другите, а в конкретния случай имам предвид Русия. Мисълта ми е, че би трябвало да се действа малко по-предпазливо по отношение на истинската европейска и западна история и че макар и да се изтъкват въпросните ценности, те не бива да се представят като неотменимо лично притежание".

Само начало на дебата?

Макар и да заимства централните си тези от мислители като Емил Дюркем, Ернст Трьолч или Георг Йелинек, приносът на Йоас е, че дава тласък на една самокритична дискусия за някои уж западни ценности.