Защо Крим не влиза в плановете на Америка
10 март 2014Американският президент Барак Обама и неговият руски колега Владимир Путин са толкова различни, че повече не би било възможно. Когато говорят по телефона, те не губят време в излишни любезности, а преминават веднага към съществените въпроси. Това важи и за темата Украйна. Сега американският президент заплашва Русия с изолация, с въоръжаването на балтийските държави, Полша и Унгария - в случай че се стигне до анексия на Крим от страна на Русия. Каквото и да казва обаче Обама, за мнозина в американската столица това просто не е достатъчно.
Вашингтон обаче не би бил Вашингтон, ако там нямаше политици, които да се опитват да извлекат вътрешнополитически капитал от кризата в Крим. Сенаторът Джон Маккейн например веднага упрекна Обама в слабост - президентът не виждал истинската същност на бившия агент от КГБ Путин. Сходна позиция изрази и бившата външна министърка Кондолиза Райс. На фона на напрежението в Европа, подобно на много други политици, и тя настоя американското ръководство да демонстрира сила и с това си спечели аплодисментите на оръжейното лоби. Обама всъщност иска да намали бюджета на Пентагона, но ето че сега се появяват основания да се отпуснат повече пари за отбрана.
В търсене на компромиса
Ако се гледа само към политическата класа във Вашингтон, лесно може да се добие впечатлението, че Студената война се е завърнала. Повечето американци обаче разсъждават по-различно от подстрекателите в столицата: малцина са тези, които смятат, че САЩ трябва да поемат някаква определена роля в кримската криза. Ако има външнополитическа тема, от която да се интересуват американците, то това е предимно Близкият Изток.
Що се отнася до по-важните външнополитическите планове на президента, те изглеждат така: възстановяване на мира и приключване на интервенциите в Ирак и Афганистан. За тази цел той предприема и съответните действия. В случая с Крим пък Обама търси компромис с Путин. Наложените до момента санкции спрямо руски политици и военни са по-скоро от символичен характер. За военна намеса пък и дума не може да става. Обама си остава предпазлив. Той би прибягнал към икономически санкции, ако Русия окупира източна Украйна - тактиката му зависи от развитието на нещата.
Това обаче в никакъв случай не е признак на слабост, а реална политика. Американският президент познава добре твърдоглавието на Кремъл - и от сирийския конфликт, и от предстоящото изтегляне на американските части от Афганистан, и от преговорите с Техеран.
Заплахата не е Русия
На мнозина в западна Украйна, в Полша, Грузия или балтийските републики не им е приятно да чуят, че Обама преследва най-вече американските интереси. Но това е факт. За САЩ или за НАТО Русия не представлява заплаха. Същинският враг се нарича Китай. Заради биографията си, но най-вече по икономически причини настоящият американски президент отправя поглед по-скоро към Азия, отколкото към Европа.
Така или иначе от големите външнополитически проекти, прокламирани от Обама в началото на встъпването му в длъжност, до момента не е излязло нищо: нито се стигна до ново начало с арабския свят, нито до ново начало с Русия. Под управлението на Обама Америка е концентрирана върху самата себе си. За мнозина американци Крим е твърде далеч.