Защо месото в Швейцария е толкова скъпо?

Ако живеете отскоро в Швейцария и сте решили да напазарувате месо в някой супермаркет, за да си направите скара у дома, бързо може да се откажете и вместо това да решите да купите картофи. Защо ли? Ами две най-обикновени шишчета от по 150 гр.  струват 12 франка (11 евро). На фона на евтиното месо в Германия, тази цена изглежда доста висока.

Според едно изследване по темата, проведено през 2017 година, месото в алпийската държава е с 1,5 пъти по-скъпо, отколкото средната цена за този продукт в световен мащаб. А в европейско сравнение, швейцарците плащат за месо дори 2,3 пъти повече, отколкото средното за страните от ЕС. 

Кой печели от високите цени?

Швейцарският закон за защита на животните е смятан за най-строгия в света. И човек би могъл да си помисли, че високите цени на месото в Швейцария се дължат именно на това, че по-добрите условия за животните вдигат и производствените разходи, от което печелят в крайна сметка животновъдите и самите животни. "Но не е така", твърди Матиас Бинсвангер, професор по народно стопанство във висшия институт в Олтен, Северозападна Швейцария. "От високите цени на месото печелят най-вече търговците, а не животновъдите", категоричен е той.

И все пак швейцарските селски стопани получават за килограм произведено от тях месо средно два пъти повече пари, отколкото колегите им в чужбина. В същото време те имат и по-високи производствени разходи, посочва ръководителят на Швейцарския земеделски съюз Мартин Руфер. Като цяло обаче швейцарските животновъди се намират в привилегирована ситуация, което се дължи и на това, че Швейцария е член на Европейската зона за свободна търговия, но не е част от Европейската икономическа зона. А това позволява на страната да защитава по-добре родната си продукция от конкуренцията отвън. "Швейцария не може да бъде залята от евтино месо от Германия", посочва по този повод Руфер.

На влизане в Швейцария всеки има право да внесе най-много по 1 килограм месо или месни продукти. Количествата над 1 килограм се облагат с високи митнически такси. А тъй като Швейцария не е част от ЕС, алпийската държава може да води своя собствена селскостопанска политика. Така например има точни предписания какво максимално количество телета, пилета или свине могат да бъдат отглеждани в дадена животновъдна ферма. В птицефермите, например, са позволени най-много 18 000 кокошки-носачки, докато в Германия се падат средно по 30 000 кокошки на предприятие, а някои от тях отглеждат даже по 60 000.

По този начин животновъдните ферми в Швейцария умишлено се държат малки, което е от полза за самите животни. Една швейцарска ферма заема средно площ от 20 хектара, докато в Германия средната площ е 60 хектара. Концепцията за малките животновъдни предприятия в Швейцария работи и поради факта, че Швейцария покрива със собствено производство само 80% от нуждите си от месо, а останалите двайсет осигурява чрез внос. В Германия и редица други европейски страни, например Нидерландия, това е точно обратното: те произвеждат месо в излишък, което изнасят.

Факт е, че Швейцария е много по-напред от съседите си по въпроса за защитата на животните. "Дебатът, който сега се води в Германия, при нас беше проведен преди години или дори десетилетия", казва Чезаре Шиара от Швейцарския съюз за защита на животните STS. Така например кастрирането на младите прасета без упойка е забранено в Швейцария от 2010 година, а отглеждането на кокошки-носачки в клетки дори от 1992 година. Швейцарският закон за защита на животните изисква минимум 0,9 квадратни метра площ за всяко прасе за угояване, докато ЕС предписва едва 0,65 квадрата площ за свиня. Което дава основание на Шиара да заяви, че по този въпрос "Швейцария е с поне 20 години по-напред" от другите държави.

"Ако е твърде евтино, значи нещо не е наред"

И въпреки всичко месопреработвателната индустрия и в Швейцария не е образцов сектор, казва Филип Цимерман от най-големия швейцарски профсъюз Unia. По думите му, заплащането на много работници в бранша не е защитено от минимални почасови ставки, и в някои райони на страната хората не могат да се издържат само с този труд. Освен това в бранша има твърде много производствени аварии, посочва експертът.

Това, което можем да научим от швейцарците, е следното: те знаят, че качествените хранителни продукти си имат своята цена. "Евтиното месо, каквото се предлага в много супермаркети в Германия, на практика е непродаваемо в Швейцария", уверява Тилман Слембек от Цюрихското висше училище за приложни науки ZHAW. "Когато види евтино месо, швейцарецът си казва, че тук нещо не е наред", добавя експертът.