Защо точно Валония?

Едно време Валония беше икономическият мотор на Белгия. Именно нейната тежка индустрия беше в основата на белгийското благосъстояние. Но тези времена отдавна отминаха. В резултат от структурните промени от 1970-те години днес навсякъде около Шарлероа и Лиеж се вижда една и съща картина: индустриални развалини и висока безработица, докато в същото това време фламандскоезичният регион Фландрия дръпна осезаемо напред. Едно време висшите франкофонски среди в Белгия смятаха фламандците за необразовани и бедни селяци. Днес е друго: фламандците не пропускат възможност да демонстрират на валонците, че нещата са се променили коренно.

Главно фламандците бяха тези, които в хода на изминалите десетилетия успяха да прокарат една държавна структура, която дава необичайно големи правомощия на провинциите. А това означава, че за да сключи някакъв международен договор, засягащ компетенциите на регионите, белгийската държава се нуждае от съгласието на регионалните парламенти. Това важи и за договори на ЕС. Като например СЕТА - споразумението за свободна търговия с Канада.

Как Валония обърка плановете на Брюксел

По принцип всички търговски въпроси се договарят изцяло на европейско равнище. Така трябваше да бъде и с СЕТА, но през юли Еврокомисията отстъпи пред настояванията на Германия, Австрия и Франция и даде право на глас на националните и регионалните парламенти. Днес председателят на ЕК Юнкер съжалява за това решение и го определя като „грешка, която други ме принудиха да направя”. От другата страна твърдят на свой ред, че с този ход са имали за цел да обезсилят популистките нагласи: ”Страните-членки просто бяха длъжни да реагират на въпроси и критики от страна на населението”, заяви в тази връзка германският министър на икономиката Зигмар Габриел.

Така валонският регионален парламент получи възможност да се намеси във външнополитическите действия на белгийската държава. Нещо повече дори: Валония успя да блокира един гигантски проект, засягащ целия ЕС.

Има и друго: срещу CETA се обявиха не само Валония и франкофонският регион около столицата Брюксел, но и т.нар. френска общност, докато Фландрия беше „за”. А това означава, че езиковата граница разделя Белгия и по отношение на CETA.

Обеднелите валонци се възприемат като един вид „аутсайдери”, които въстават срещу суперсилата на име ЕС. Техният лидер, 45-годишният шеф на валонското регионално правителство Пол Манет, междувременно се превърна в звезда в своя регион - защото връща на валонците изгубеното им самочувствие. Заради демонстративния си отказ да се подчини на натиск отвън, Манет се радва на голяма популярност и извън пределите на опърничава Валония. В цяла Европа критиците на глобализацията му ръкопляскат, когато казва:”Не искаме социалните и екологични стандарти да бъдат залагани на карта”.

СЕТА и вечният белгийски конфликт

Но съображенията на Манет „за” и „против” свободната търговия не са основното в белгийския сюжет. СЕТА се превърна просто в повод за разпалването на стария конфликт между фламандци и валонци. Фламандският министър-председател Герт Буржоа, чиято партия се стреми да извоюва независимостта на Фландрия от Белгия, разглежда съпротивата на валонците като допълнителен аргумент в полза на фламандското отцепване. "Блокадата на преговорите за СЕТА ме кара да изпитвам срам пред целия свят, пред нас самите, пред Валония, пред Европа, пред Канада”, заяви Буржоа в началото на седмицата.

Валонската блокада силно дразни фламандците и заради този факт: близо 90% от белгийския търговски обмен с Канада се извършва през Фландрия. А това означава, че СЕТА засяга валонските области много по-слабо, отколкото фламандските.

Спорът съдържа и един партийнополитически елемент. Противникът на СЕТА Манет е социалист, докато либералният белгийски премиер Шарл Мишел, който е привърженик на споразумението, стои начело на едно дясноцентристко правителство. Затова споровете около СЕТА представляват не само идеологически дебат на тема глобализация и борба за надмощие между централната власт и регионите в Белгия, но и противопоставяне между лявото и дясното.