За данъците, здравето и морала

Г-н министре,

Най-напред Ви благодаря, че макар и по телефона от чужбина благоволихте да намерите време и чрез медиите да ме уведомите за намерението си да повишите изпреварващо акциза върху тютюневите изделия. Пиша Ви обаче, не за да се оплаквам от поредното поскъпване на цигарите. То, разбира се, не е приятно, но вече съм свикнал. Впрочем, бих написал това писмо, дори и да не бях пушач. Защото за това ме мотивира не самото Ви решение, а аргументацията за него.

Пушачите – най-големите и редовни данъкоплатци

Да решавате за данъците си е Ваше право, както е Ваше задължение да пълните хазната. За което съм готов пак да помогна в поредния кризисен за нацията момент с парите от изпушените цигари. Макар че се питам защо, за да вържете сметките, не вземете повече и от, да кажем, организиращите и увличащите се по хазарта с всичките му неизброими легални и нелегални форми, от съвсем явната, макар и нелегална, проституция или от наркодилърите, които са известни на всички и най-вече на кварталните полицаи.

Иска ми се също така да повярвам, че взетите от Вас мерки ще озаптят неизбежно нарастващите заради по-високите цени контрабандни апетити. Но понеже съм се наслушал на подобни обещания, които после неизменно са се разминавали с действителността, ми е трудно да споделя Вашия оптимизъм и финансовите ви очаквания. Напълно сте прав, че цигарите в България са най-евтините в Европейския съюз. Но също така е вярно, че, всъщност, спрямо дохода на глава от населението цигарите в България са най-скъпи.

Мимоходом се питам дали си давате сметка, че ние, пушачите, сме най-големите и редовни данъкоплатци в държавата, тъй като в сравнение с останалите плащаме един данък повече – въпросния акциз върху цигарите. А и какво би станало, ако всички ние последваме съвета Ви и спрем цигарите, от чието изпушване очаквате приходи от около 1 милиард? Сметката ми, разбира се, може и да не е вярна, за което Ви моля да ме извините. Както и въобще за моите лаически съмнения във Вашите икономически прогнози и аргументи.

Финансовият министър – борец за здраве и морал

В пълното си право съм обаче да Ви кажа, че, когато излезете от сферата на икономиката, самият Вие звучите лаически и фалшиво. Защо Ви трябва, например, да ме баламосвате, че увеличавате акциза, за да намалявате пушенето в България.

Направо щеше да ме разплаче признанието Ви, че съдбата на "Булгартабак" малко Ви вълнува на фона на здравето на хората. Мен, впрочем, съдбата на "Булгартабак" също малко ме вълнува - български цигари не пуша, откак станаха по-скъпи от по-качествените вносни цигари. Които пък са по-качествени, тъй като представлявалите преди Вас държавата не пожелаха да приватизират цигарените фабрики, водени от някакви свои си сметки.

Какво ще стане сега с "Булгартабак" не знам, но мога да ви уверя, че и този път пушенето едва ли ще намалее. Затова е излишно да се правите и на здравен специалист с твърдението, че по-малко тютюнопушене означава по-здраво население и по-малко болести. Защо тогава изобщо не забраните производството на цигари? Но, ако лицемерната Ви грижа за здравето е по-скоро комична, дидактично-назидателният Ви тон е направо обиден. Не е работа на един финансов министър да употребява понятия като "порок", говорейки за един или друг навик на данъкоплатците, които му плащат заплатата. Аз лично си плащам данъците, зачитам правата на другите, включително и на непушачите, не крада и най-вече не лъжа. А и точно българската държава, затънала до гуша в кражби и корупция, прегърнала се с престъпниците, едва ли има право да морализаторства.

Тъй че написах това писмо само, за да Ви кажа: ако обичате, докато ми бъркате в джоба, да не се опитвате да ме възпитавате, да не ме поучавате кое е добро и кое лошо и най-вече да не ме баламосвате.