За кого бие школският звънец?
15 септември 2008Както обикновено на 15 септември школският звънец ще възвести началото на новата учебна година за учениците, но този път той няма да прозвучи в 300 български училища, които според просветното министерство ще бъдат затворени поради тежката демографска криза в страната. Някои от сградите, в които до юни кънтяха детски и учителски гласове, пак според образователното ведомство, предстои да бъдат превърнати в старчески домове, където остатъкът от чезнещата българска нация ще прекарва последните си дни.
Също през юни Европейската комисия огласи доклад, според който на фона на увеличаващата се неграмотност на европейските тийнейджъри като цяло,
румънските и българските 15-годишни ученици са се представили най-слабо
при четене и разбиране на написан текст. По този повод комисарят по образованието Ян Фигел каза, че това е реален проблем и настоя националните правителства да предприемат бързи мерки за подобряване на резултатите.
Засега мерките на българското правителство в тази област се фокусират върху овладяване на високото напрежение сред учителите в страната, които заплашват със стачки, подобни на вълненията през миналата година. Обещано е увеличение на издръжката на един ученик, както и децентрализирано определяне на възнагражденията на преподавателите. Предвидени са също средства за безплатни учебници на учениците от първи до седми клас, както и намаляване на жалкото съотношение ученик-училищен компютър, което е 11 към 1. Естествено на този етап никой не обелва и дума за констатациите на Международната организация на труда, която в края на тазгодишната учебна година обяви, че всяка година близо
15 хиляди български деца напускат училище, за да започнат работа
Висящ остава и хроничният проблем с образованието на ромските деца, които съставляват основния контингент от неграмотни хора в страната. Причини – много. Родителите роми не желаят да пускат децата си в школото, родителите българи са против децата им да учат с циганчета, деца от смесени паралелки бягат от тях в други училища, като формират т.нар. първична и вторична сегрегация на учениците по етнически признак. Много от децата роми тръгват в първи клас без да знаят думичка български език.
И това са само малка, много малка част от проблемите пред българското основно и средно образование, за които вече дори и не се говори. Но – първият учебен ден винаги е бил повод за оптимизъм. Поне за самотните възрастни българи, намерили подслон в затворените детски училища.