Зеехофер не е виновен за самоубийството. Виновен е за друго.
12 юли 2018Коментар на Розалия Романиец:
Кратък миг на радост за Хорст Зеехофер: на 10 юли германският вътрешен министър най-после представи своя план за справяне с миграцията. В същия ден той оповести и още един "успех": точно на неговия 69-и рожден ден в началото на юли 69 афганистански кандидати за убежище с отхвърлени молби били върнати в страната им. Фактът, че Зеехофер подчерта съвпадението на двете цифри, прозвуча цинично и бе проява на много лош вкус.
Само 24 часа по-късно духът, който християнсоциалният министър освободи от бутилката, го стисна за гърлото: един от репатрираните се самоуби в център за временно настаняване в Кабул. Джамал Насер Махмуди, на 23 години, се обеси.
Къде останаха човешките съдби?
В интерес на почтеността трябва да се каже, че за подобен жест на отчаяние, какъвто е самоубийството, едва ли може пряко да бъде обвинен трети човек. Безизходицата, принудила едно човешко същество да посегне на живота си, винаги е сложна трагедия. Трагедия, която явно се е разиграла в душата на младия афганистанец. И неговото самоубийство едва ли ще остави безразличен вътрешния министър - независимо от радостта му, че отхвърлените кандидати "успешно" се завръщат в родината си.
Само че политическият момент, в който Джамал Насер Махмуди посегна на живота си, превръща неговата лична драма в политическо събитие и символичен акт. Самоубийството на Джамал може дори да се окаже повратна точка в целия европейски дебат за бежанците. Защото то неизбежно ще подсети всички участници в дискусията за какво точно става дума: за човешки съдби. Човешки съдби, за които вече от доста време сякаш никой не говори. Преди три години толкова много хора се възхищаваха на германското гостоприемство, а днес на преден план са излезли цифрите и изходните държави, които засенчват съдбите на хората и мотивите за тяхното бягство.
Причините за това са няколко. Най-напред - огромната бежанска вълна създаде много проблеми. Част от тях все още не са решени, а един или друг кандидат за убежище действително злоупотреби с гостоприемството. Разбираемо е, че това предизвиква недоволство у хората. Досега обаче нито един политик от управляваща партия не си беше позволявал да подклажда това недоволство.
Зеехофер трябва да подаде оставка
Хорст Зеехофер наруши табуто. И мълчаливо - ако не и съзнателно - прие факта, че ще има колатерални щети. С твърдия си курс и с циничната си реторика той не само предизвика политическа буря в Германия, но и пое част от отговорността за непрекъснато влошаващото се отношение към бежанците в страната. Хората стават все по-безразлични към съдбата на търсещите убежище, а готовността да им се помага все повече намалява. Политици като (все още) вътрешния министър постепенно карат страната да се съмнява дали е било правилно да помага на хората в беда.
Всичко това е много тъжно. Ясно го онагледява самоубийството на Джамал Насер Махмуди. Точно както снимката на малкия Айлан, чието мъртво телце лежеше на турския бряг. Зеехофер не е виновен за смъртта на бежанеца. Виновен е обаче за настроението в страната. Това настроение той няма право да трови, особено като водещ политик на една християнска партия.
Ето защо бързо трябва да подаде оставка.