Изверг или герой почитат руснаците?

Във всяка голяма книжарница в Москва ще намерите лавица с литература за Сталин. Заглавията са показателни: "Сталин, господарят на една оклеветена епоха", "Сталинизмът - спасението на Русия" и пр.

Има и книги за сталинисткия терор и репресиите, само че далеч по-малко. Книгоразпространението в Русия се подчинява на законите на свободния пазар - търсенето определя предлагането. Положителният мит за Сталин от години продължава да се продава добре.

Митът живее и до днес

Страната на два пъти се опита да се пребори с култа към Сталин. Първата десталинизация е при управлението на Никита Хрушчов, след смъртта на генералисимуса през 50-те години. Сложен е край на терора и на култа към личността, политическите затворници са освободени и реабилитирани.

Втората десталинизация е по времето на перестройката, когато са публикувани много разкрития за престъпленията на сталинизма. Само че Русия някак още не е успяла да победи Сталин, той продължава да хвърля тежка сянка върху нея.

Членовете на президентския Съвет по развитието на гражданското общество и човешките права предприемат сега трети опит да се преборят със сталинизма. Правозащитникът Арсений Рожински, председател на руската неправителствена организация за защита на човешките права "Мемориал", и политологът Сергей Караганов са водещи фигури в тази битка.

Според тях сега има шанс за успех, тъй като в последните години виждането за ролята на Сталин в руската история започнало да се променя. В очита на мнозина руснаци, Сталин е фигура, достойна за почит. Той символизира не кървавия тиранин, а победителя срещу националсоциализма. Много руснаци по традиция свързват сталинизма с представата за ред, а антисталинизма - със слободия.

Тиранин, но и герой?

По време на президенското си управление сегашният министър-председател Владимир Путин върна химна на Съветския съюз, написан по сталиново време за Сталин. В едно интервю Путин дори заяви, че Сталин е тиранин, наистина, но пък е спечелил "Великата отечествена война".

Отношението към Сталин винаги е било свързано с политическата ситуация в страната. През 2007-2008 година Путин е в зенита на властта си. Още преди парламентарните избори през 2008 г. той е обявен едва ли не за "водач на нацията". Пропагандата работи на бързи обороти.

Тази политика идва от най-горе - назначава се комисия за борба срещу фалшифицирането на историята, в парламента се издигат възгласи за приемането на закон, според който отричането на водещата роля на Съветския съюз в борбата срещу националсоциализма е наказуемо. Стига се до открити атаки срещу правозащитната организация "Мемориал".

Защо преди една година държавните оценки по отношение на сталинизма внезапно се промениха? Според Рожински властващите се опасяват, че митът за Сталин излиза извън контрол, тъй като от него се възползват руски националисти. Това не се харесва на Путин.

Москва сменя тона

Освен това падането на цените на петрола и икономическата криза тежко засягат Русия. Москва търси помирение със Запада, най-вече с Европа. През октомври 2009 г., по повод деня в памет на жертвите на политическите репресии президентът Медведев говори за ужасните измерения на терора и за това, че не Сталин, а всъщност народът е спечелил войната.

През пролетта на 2010 г. настъпва сериозна промяна в отношението към сталинисткото минало. В деня на 70-та годишнина от масовото убийство на полски офицери в Катин Путин, редом с полския министър-председател, коленичи в знак на почит към жертвите.

След самолетната катастрофа край Смоленск, при която загина полският президент Лех Качински, руският президент Медведев публично оповести, че масовият разстрел на над 20 000 поляци е престъпление на Сталин.