Измамени и гладни: български гурбетчии в Германия
5 юли 2011В ранни зори на един от площадите в Хамбург се събират мъже с изтъркани якета и евтини найлонови торбички. Това са работници от България и Румъния. Надеждата им е, че някой ще ги вземе на работа, за да изкарат малко пари на черно.
И действително - една кола спира. Няколко от късметлиите се качват. В колата става бързо ясно, кой диктува положението - работодателят. По пет евро на час - толкова е тарифата. Пари, за които никой друг в Германия не би се съгласил да извършва тежък физически труд. Затова и се работи нелегално - най-вече по строежи.
В устата на вълка
"Често се качваме в колите със страх , без да знаем дали изобщо ще ни платят по-късно", казва един от работниците. Някои от тях са регистрирали дори еднолични фирми, т.е. престоят им в Германия, формално погледнато, е легален. Друг е въпросът, че част от тези фирми също са фиктивни. Никой от работодателите, които ги наемат, не сключва обаче с тях легален договор.
"Доверихме се на германските закони, дойдохме тук и попаднахме в устата на вълка. Дължат ни много пари за изработен труд", оплаква се българин, който има официално регистрирана фирма. Това е кръговрат от безработица и измами. От една страна - гладни чужденци, от друга - германски работодатели, използващи безогледно този факт. Често се стига до скандали помежду им.
Някои от чуждите наемни работници спят по цели седмици в колите си. И никоя германска институция не се чувства отговорна за тях. Маркус Шрайбер от общинската управа в Хамбург обяснява: "Ние отговаряме само за регистрацията на фирмите."
Разпределението на правомощията между отделните служби и власти обаче оставя и вакууми. В един от тях съществува българинът Иван, който живее на 16 квадратни метра със сестра си, зет си и племенника си. Взели са стаята под наем от друг наемател - за цели 350 евро на месец.
Престъпление има - отговорни обаче няма
Иван показва документа за това, че е регистрирал фирма. Досега обаче не му е донесъл късмет. Разбира се, че му се иска да работи като всички останали граждани на ЕС - легално. Сега обаче най-много му се иска да си получи парите, които е заработил. Той не е единственият с подобна съдба.
И други наемни работници показват документи за фирми, старателно попълнени от тях списъци с изработени часове, но изработени "на черно" - без легален договор. Работодателите им оставят обикновено само малките си имена и мобилен телефон за връзка.
Иван и племенникът му си търсят от подобни "началници" общо 8 хиляди евро - неплатени надници и то за тежък физически труд на един от строежите в Хамбург. Шефът на фирмата отказва интервю, заявявайки че нито един българин не е бил пряко нает от него. Да, вярно е, че българите не са наемани лично от него, а от друга фирма. Но тази фирма също работи за него. Така германските фирми печелят на гърба на гладните източноевропейци. Синдикалистът Петер Бреме се възмущава:
"Най-лошото е, че това са граждани на ЕС с регистрирани фирми, които обаче нямат възможност да сключат нормални трудово-правни отношения и затова биват мамени от работодателите си", казва той и обещава помощ. Въпреки всичко българските наемни работници са всяка сутрин на Хамбургския площад, разпънати между надеждата и робията в богата Германия.