Изненадващи истини за Германия
19 май 2009Едва ли не още повече загриженост буди регионалното разпределение на недоимъка: от относителна бедност продължават да са най-тежко засегнати източните провинции, но и определени райони от Северозападна Германия. Най-богати са германците на юг. Наскоро бе издаден т.н. "Атлас на бедността за 2007 година". Атласът е повод да се бие тревога, пише в анализа си Даниел Шешкевиц.
Бедността застигна и германците
Който погледне Германия отдалече, за него републиката все още изглежда богата страна, чиито заможни граждани живеят в китни къщурки, хранят се на обилно обсипани с деликатеси маси и изпращат децата си в добри учебни заведения. Колкото и да е вярна тази представа за все още относително висок дял от германците, толкова погрешна е картината при вглеждане в детайлите.
По-внимателно взрялият се ще открие в Германия все повече хора, които се ровят из кофите за боклук за храна, спят нощем в парковете и станциите на метрата и за които работното място или дори само собственото жилище са непостижима мечта. Самотни майки, които дори вече не са в състояние да дадат на децата си закуска за училище и не знаят откъде да вземат пари за учебници, междувременно се срещат в Германия не по-рядко от пенсионери, принудени да допълват недостигащите си за живот пенсии с мизерно заплатени помощни дейности. Хора без здравни осигуровки и неможещи да си позволят да отидат на зъболекар.
За редица региони и градове в Германия бедността е вече нещо нормално. Дори в такъв заможен град като Мюнхен междувременно всеки седми живее под прага на бедността. Тенденцията не е нова, но е плашеща, защото тепърва предстои да се изостря. Цифрите са от 2007 година и изобщо не отразяват още икономическата криза, обхванала междувременно Германия като цяло.
Бедността се приема мълчаливо
Цифрите са стряскащи и защото сочат, че страната се разделя на относително богати и чувствително по-бедни региони. Развитие, което крие не малко социална взривоопасност и в средносрочна перспектива заплашва сплотеността във федерално конституционната демокрация.
Още отсега вече някои общини не са в състояние да се справят със социалните последици от бедността. Броят на храненията за бедни в някои градове е също тревожен сигнал. А какво вършат политиците? Циниците казват, че разпъват чадъри за милиарди над застрашени от фалит банки.
Едно нещо безспорно е вярно: конституционната цел "равностойни условия за живот" отдавна вече убягва от погледа на мнозина политици. Бедността се приема мълчаливо. Това е държавен грях поради немарливост, колкото и бедността в Германия да е относителна спрямо други страни.