Източна Европа: малко бежанци, много отпор

Източноевропейските страни-членки на ЕС много се боят от „чуждото” и поради това се съпротивляват срещу приема на бежанци. При това тези страни почти не допускат кандидати за убежище на своя територия. Там и досега процентът чужденци си остава изключително нисък. Според косвени пресмятания на „Евростат”, през 2015 година в 11-те страни-членки на ЕС от региона са подадени едва 210 хиляди молби за политическо убежище, докато само в Германия молбите са два пъти повече. При това в споменатия регион живеят 104 милиона души, а в Германия - 80. В статистиката на „Евростат” са включени България, Естония, Хърватия, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Чехия и Унгария.

България - едно от малкото изключения

Ако погледнем и друг показател - БВП, Източна Европа пак приема най-малко бежанци. Изключение в това отношение правят единствено България и Унгария. За да достигнат съотношението между БВП и бежанци в целия ЕС, Румъния и Чехия би трябвало да приемат шест пъти повече бежанци, Хърватия - 12 пъти, а Словакия - цели 21 пъти повече. В същото време най-острите критики срещу европейските квоти за прием на бежанци идват тъкмо от страните, където се подават най-малко молби за убежище: Унгария, Словакия, Румъния, Чехия и Полша. В това отношение особено настъпателно е словашкото правителство, което в коалиция с Унгария подаде жалба до Европейския съд.

Както е известно, Еврокомисията има намерение през следващите две години да разпредели общо 160 хиляди бежанци от най-засегнатите страни Италия и Гърция в останалите държави-членки. Като имаме предвид, че само през 2015 година в Европа влязоха доста повече от милион мигранти, а през тази и през следващата година се очаква сходно развитие, тези цифри изглеждат смешно ниски. И въпреки това източноевропейците са против. Едно от малкото изключения е България, която е готова да приеме между 1 300 и 1 600 души.

Всъщност, разпределянето на бежанците между страните-членки няма да намали общия им брой, но поне ще бъде политически инструмент за някакъв контрол. Според германската европарламентаристка Моника Холмайер, това определено ще доведе до известно подобрение: „Естествено, че не може всеки бежанец да бъде насочен към държавата, в която иска да отиде. Повечето и без това се стремят само към Германия или Швеция. Ако аз търся в Европа убежище и закрила, трябва да бъда готова да отида включително и в България, ако там има места”, казва Холмайер.

В България живеят под 2% чужденци, в Австрия - 12%

Но дори броят на мигрантите към източноевропейските страни да се увеличи няколко пъти спрямо сегашното положение, процентът чужденци там пак ще си остане много нисък. В Полша, например, едва 0,3% от хората са от друга националност. Подобно е положението в Румъния. Под 2 процента чужденци живеят в България, Литва, Хърватия, Словакия и Унгария. За сравнение - в Германия чужденците са 9 процента, а в Австрия дори 12.