Изчезване
8 септември 2008Ако трябва да се говори честно, в България никога не е имало сериозна реална безработица или по-точно тя е била само „статистически–официална”. Защото в безкрайните 18 години на прехода, свързван неизменно с тежка икономическа криза и застой, за да оцеляват в родината си, българите бяха принудени да се потопят дълбоко в сивата и черна икономика, където на по няколко места, най-често нелегално, се опитваха да „заработват” своята издръжка.
Днес все по често фирми и предприятия, а според официални данни това са почти 18 на сто от тях, декларират, че страдат от липса както на квалифицирани, така и на неквалифицирани кадри, макар възнагражденията да са се увеличили с 20 на сто. Посреднически трудови бюра открито се оплакват по медиите, че много трудно намират подходящи кандидати за своите клиенти-работодатели, които да отговарят на определени условия. За да отчете дейност в овладяването на тези потенциално
взривоопасни за националното стопанство процеси
през последните месеци държавата разви дейност под формата на кампания, целяща да убеди подготвените специалисти да останат в страната. Призивът „България - добро място за работа” следваше да докаже в Интернет перспективите и предимствата да бъдеш полезен за себе си и държавата в собствената си родина. Но ... кампанията увисна във въздуха, след като авторитетна международна компания обяви двумилионната вече София за най-лошото място за живеене в ЕС сред други 200 европейски градове, а армадата млади и квалифицирани българи, живеещи в чужбина, се обедини в Интернет-форумите, че ще се върне в страната не само когато заплатите станат наистина европейски, но и
когато държавата стане нормална
Така, според прогнозите, до 2020 година дефицитът на трудови ресурси в България ще възлезе на над половин милион души, пенсионната и здравноосигурителна система ще „изпушат” от претоварване с възрастни граждани, а за първи път броят на българите над 60 години ще е по-голям от децата до 15 години.
Това, обаче, все още не вълнува управляващите, съсредоточили всичките си мисли и чувства в следващите парламентарни избори. А и какво да ги вълнува, когато все повече училища в страната ще се превръщат в старчески домове, а питомците в тях ще имат безплатни мобилни телефони?