Из речите на един демагог

След речта на Ердоган в неделя някои вестници, за които се знае, че са верни на "вожда", съобщиха, че хората, приветствали турския премиер в Истанбул, били около 2 милиона. Това е лъжа, отсякоха неколцина турски професори, след като бяха изчислили, че за да е вярна тази цифра, един квадратен метър площ е трябвало да побира поне 16 души. Действителната цифра е много под 2 милиона - предполага се, че привържениците на Ердоган са били към 250 000. Но има и една друга заблуда - цялата тази публика била "докарана от хората на Ердоган", както написаха няколко западни медии. Можем да сме сигурни, че това не е вярно. Ердоган няма нужда от клакьори - милиони турци го боготворят. Той знае това много добре и им предлага постановка след постановка. Като тази в неделя например, за която ни разказва Михаел Мартенс от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг":

Водещият на събитието не просто го обявява, а буквално изкрещява името му. След което Ердоган излиза на сцената с величествена походка. Изчаква дълго, за да се наслади на това, което вижда и чува - десетки хиляди хора екзалтирано скандират името му. И чак тогава той най-сетне заговаря.

Всички важни речи на Ердоган започват по този начин - с подгряване на публиката, която трябва да бъде подготвена за големия момент. В неделя "великият момент" звучеше така: "Истанбул е Турция, но Истанбул е също така Близкият Изток, Балканите и Северна Африка. Истанбул е Европа, Азия и Африка. От тази антична османска столица, от този световен град, от тази световна столица аз поздравявам от все сърце целия свят, всички наши приятели по света, всички братя", казва Ердоган. Казва го всъщност поне три пъти - заради ехото на площада.

Нула съдържание, екзалтирана публика

След това настъпва друг велик момент - Ердоган вече говори на далечните братя, които в мислите си тези дни са в Истанбул: "Питам ви - Малайзия тук ли е, тук ли е Куала Лумпур?". А тълпата в краката му отвръща с възторжени възгласи: "Тук, тук". Окрилен, Ердоган продължава: "А Пакистан тук ли е? А Македония, Скопие, Гостивар, Призрен, Прищина, Босна и Сараево - тук ли са? И тук ли са Ангола и Мианмар?". Всичко това продължава няколко дълги минути, а публиката се оставя да бъде разходена от Газа до Багдад, от Басра до Алепо. Дотук Ердоган не е казал нищо съществено, но привържениците му са като омагьосани. Всички те се чувстват като част от нещо голямо.

Изведнъж Ердоган сменя и тона, и посоката - на прицел вече са враговете на Турция: "От дни произвеждате лъжливи новини", казва той, очевидно по адрес на чуждестранните журналисти. "Вие показахте на света една друга Турция, но никой не повярва на лъжите ви. Тази нация няма нищо общо с това, което вие показвате на света. Тази нация не е нацията, която нощно време трака с тенджери и тигани", обяснява Ердоган разпалено, имайки предвид вечерните "концерти" на жителите на Истанбул, които всяка вечер точно в 21 часа грабват някакъв кухнески съд, за да изразят от прозорците на жилищата си своята солидарност и симпатия с протестиращите на площад Таксим.

"Турция се гордее с теб!"

После идва ред на Европа. "Кои сте вие? Кои сте вие и кой ви дава правото да съдите Турция", казва Ердоган, визирайки Европейския съюз. Следват хули по адрес на онези евродепутати, позволили си да разкритикуват действията на турската полиция. Нека европейците се погрижат първо за себе си, съветва Ердоган: "Видяхме какво стана в Гърция - там имаше палежи, имаше даже убити хора, а какво направихте вие - притекохте се на помощ със стотици милиарди евро."

Не е много ясно какво точно иска да каже Ердоган с тези думи. Но това е без значение, тъй като той вече е сменил темата - сега обещава на привържениците си, че Турция няма да се остави да бъде отслабена от един организиран в чужбина заговор. "Турция - това са 81 провинции и 76 милиона души, които от хиляди години живеят сплотено, като братя. Турция е голяма страна и велика държава". Масите, събрали се на площада, отговарят на любимия си премиер с думите "Турция се гордее с теб!", а Ердоган отвръща: "И ние се гордеем с вас!". Накрая не пропуска да се обърне директно към избирателите си със следния призив: "През март догодина да пръснете урните!". Март догодина - това е времето, когато в Турция ще се проведат местни избори. Това ще бъде и моментът, в който турците ще дадат своята оценка за това, което се случва от седмици насам в парка Гези и на площад Таксим.

АГ, ФАЦ, ММ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел