Имиграцията - скъсване с митовете

Преди точно 45 години Германия приема своя милионен гастарбайтер - португалецът Армандо Родригес де Са. Посрещането се превръща в празник - мигрантът получава за подарък мотопед и множество букети цветя. Всъщност повод за празник няма, би казал американският журналист Кристофър Колдуел.

В своята провокативна и обезпокояваща книга, съставена от брилянтно проучена информация, американският журналист Колдуел анализира историята на миграцията като констатира драматични последици за Германия и Европа: "Икономическата полза от миграцията бе минимална и временна, а социалните и културни промени в следствие на масовото преселване - масивни и дълготрайни."

В Европа настъпи драстична промяна

В Европа настана революция. Моделът на благоденствието не успява да удържи на промените, интеграционният процес в ЕС става все по-труден, а секуларизацията на европейската култура бива поставена на изпитание покрай засилващата се роля на исляма. Може ли Европа да остане това, което беше, въпреки че вече е населена от други хора, пита Колдуел. Отговорът е "не". Мнимата рационалност на масовата миграция към Европа Колдуел представя като химера.

Краят на набирането на гайстарбайтери, положен от някои западноевропейски страни, не донесе никакви промени, защото същинското заселване започна с прииждането на работническите семейства. Преди никой не си е мислел, че гастарбайтерите ще се редят на опашка за социални помощи, че ще продължат да живеят според навиците от южните селца, че няма да се откажат от джамиите и ще домъкнат клановете си. Германският вътрешен министър Волфганг Шойбле казва: "Германия никога не е подбирала." А посланието му към германците гласи: "Различието не представлява заплаха, а ценност." Кристофър Колдуел се съмнява в това.

Цифрите говорят сами за себе си

В Германия често се чува друг аргумент в полза на миграцията, аргумент, който Колдуел нарича "социалистически": имигрантите трябвало да измъкнат Европа от демографската криза. ООН обаче твърди, че за това са нужни 701 милиона мигранти, т.е. повече от броя на жителите на ЕС.

Във Федералната република броят на заселилите се чужденци между 1971 и 2000 година се е покачил с 3 милиона, достигайки 7,5 милиона. Броят на работещите от тази група обаче не е помръднал. От тях заети по трудов договор в този период са едва 2 милиона. През 1973 броят на работещите мигранти е бил 65%, а през 1983 той се снижава до 38 процента.

Турците, които през 60-те години са имали по-висок дял на трудещи се от самите германци, в някои градове днес представляват 40 процента от безработните.

Christopher Caldwell (2009): Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam and the West