Историята на една предизвестена загуба

Рядко прогнозите за изборите по средата на президентския мандат са били толкова еднозначни, както тази година. А още по-рядко пък последствията от очакваните резултати са били така трудни за прогнозиране. Идния вторник ще се решава съставът на Камарата на представителите в Конгреса.

Определят се и 37 от 100-те членове на Сената, а в 38 щата и губернаторите. Смята се за сигурно, че демократите, доминирали досега и в двете камари, ще преживеят болезнени загуби. В Камарата на представителите републиканците се очаква да спечелят 39 допълнителни мандата, които не им достигат, за да станат мнозинство. В Сената те трябва да спечелят от демократите само 10 кресла, а и това съвсем не е изключено.

Предишните успехи - с обратен знак

Затова, че демократите на Обама във всички случаи ще претърпят поражение, си има три обективни причини: Решаващата група на партийно необвързаните избиратели по принцип винаги гласуват за онази партия, която не владее Белия дом. Поради това пораженията на президентите насред мандата им са по-скоро правило, отколкото изключение.

Втората причина за предстоящото поражение се дължи на самите демократи, които спечелиха непропорционално много електорат на изборите през 2006 и 2008 година. Успехите им и в републиканските бастиони се дължаха на непопулярността на късния Джордж Буш-младши, а също така и на първоначалното въодушевление от ранния Обама. Това явление не можеше да бъде дълготрайно. Част от загубите на демократите идната седмица означават само възстановяване на нормалното положение.

А третата причина? "Икономиката, глупчо!" Президентът ще усети истинността на Бил Клинтъновата мъдрост от 1999 г. - а именно, че избирателят взема решението си преди всичко въз основа на състоянието на икономиката. Сегашната администрация не е отговорна за провала с недвижимите имоти, катастрофата с банките и глобалната финансова криза. Но...

Вътрешните теми определят настроенията

Но Обама беше онзи, който стартира пакета за стимулиране на икономиката с милиарди долари с обещанието, че ще успее да задържи безработицата под 8%. В действителност обаче тя е близо 10%, а затова го обвиняват не само закоравелите републиканци.

Ето защо изборите в средата на президентския мандат ще бъдат, разбира се, вот относно политиката на Барак Обама. Президентът по два начина доказа това по време на предизборната кампания: от една страна той се изяваваше със съблечено сако и запретнати ръкави, през последните дни и с борбени речи, лично пред електората, продължавайки традицията на реториката за "промяната".

От друга страна пък съзнателно се въздържаше от предизборни изяви в избирателните окръзи на консервативни съпартийци, опитващи се отчаяно да вкарат в центъра на кампаниите си регионалните теми, игнорирайки изцяло човека в Белия дом.