Кадрови кадрили в Брюксел

Последно заседание на еврокомисарите преди лятната ваканция, няколко последни предложения. Миналата седмица, която бе последната преди ваканцията на европейските институции, маркира временния край на трескавата дейност. Вниманието на Комисията бе ангажирано както от големи проекти като банковия съюз, така и от сравнително по-малки като намаляването на таксите за кредитните карти - при наличието дори и на минимален шанс да се стигне до резултат преди края на законодателния период. През май 2014 предстоят изборите за Европейски парламент, няколко месеца по-късно изтича мандатът на Комисията. Това, с което тя ще се занимава от есента нататък, може да е само някой дългосрочен проект - или пък някоя предизборна маневра.

Респективно - надпреварата за възловите постове в Брюксел вече е открита. И както отбелязват европейските дипломати, най-решаващ е изборът на председател на Европейската комисия, председателят на Съвета и върховният пълномощник по външната политика и сигурността идват едва по-нататък. Като поне засега е напълно неясно как ще се развият дискусиите между европейските държави и Европейския парламент - тъй като този път и евродепутатите ще имат думата и няма да пропуснат да се възползват от това свое право. Т.е. правителствените ръководители няма да могат сами да разпределят всички важни постове в Брюксел.

Победителят става и председател

Това е новост, от която могат да произтекат необичайни последствия: може да се случи така, че за първи път германец да оглави Комисията - при това без в Германия да е член на управляващата партия. Именно тази вероятност би се реализирала ако се приеме, че Ангела Меркел остане канцлерка, а европейските социалдемократи със своя водещ кандидат Мартин Шулц /от германската Социалдемократическа партия/ спечелят изборите за Европарламент - в този случай Шулц би имал добри шансове за поста. А воденото от консерваторите правителство в Германия ще трябва да го преглътне като представител в Комисията - тъй като на всяка държава се пада само по един.

Впрочем - за един от другите водещи брюкселски постове вече има съвсем конкретни планове - и то за такъв, за който новостите изобщо не важат. Наскоро "Шпигел" излезе с прогнозата, че германският министър на отбраната Томас де Мезиер може да стане следващият шеф на НАТО. "Още е рано да се говори за това", казват от централата на Алианса, независимо от исканията за оставка, отправени към министъра в Германия след скандала около сделката със САЩ за безпилотните самолети. По отношение на шефското място в НАТО всичко си е по старому - правителствените ръководители са тези, които образуват съюзите и сключват сделките.

При председателя на Европейската комисия обаче в играта се включват и партиите, които вече са се договорили: този, който спечели изборите през 2014, трябва да бъде възнаграден и с най-високия европейски пост - креслото на председателя на Европейската комисия. "Който и да спечели на изборите за Европейски парламент, ще разполага с пряката легитимация от страна на гражданите на Европа", изтъкна наскоро председателят на Парламента Мартин Шулц. Респективно - той ще оглави и Европейската комисия - гражданите трябва да знаят какво и кога ще получат.

Тежката дума на Меркел

Шулц без съмнение ще бъде основният кандидат на социалдемократите, макар че окончателното решение по въпроса предстои да бъде взето едва в началото на 2014 на партиен конгрес. По сведения на "Ди Велт" социалдемократите и социалистите отдавна са се споразумяли върху неговата кандидатура - той трябва да бъде, убедени са те.

Докато при консерваторите нещата са по-сложни, а и сред спряганите имена няма нито един германец. Последният път техен представител беше Жозе Мануел Барозу, който успя да се пребори за втори мандат. Но сега трябва да бъде намерен негов наследник - като например полският министър-председател Доналд Туск, който бе повече от подходящ: премиер на голяма средноевропейска държава. Туск обаче отказа и заяви: "Решил съм да остана министър-председател на Полша и до 2015 да се посветя основно на вътрешнополитическите въпроси".

Оттам нататък - съгласно обявените изисквания на Европейската народна партия - за кандидат трябва да бъде посочен някой от 12-те премиери, които се ползват с известност и привлекателност. Същевременно кандидатът ще трябва да се ангажира с каузата изцяло, което означава, че в случай на поражение ще стане водач на опозицията в Европейския парламент. Някой от днешните еврокомисари би бил склонен. Но дали някой правителствен ръководител би поел този риск?

Финландският министър-председател Юрки Катайнен вероятно би опитал, ако го помолят. "Той очаква да бъде призован от партията", казва един от водещите представители на ЕНП и уточнява: "Всъщност той чака становището на федералната канцлерка", която е доайен на консервативните премиери. Засега обаче призив не е отправен.

АГ, ДПА, ВО, ФЕ; Редактор: Б. Михайлова