Какво е общото между Далай Лама и Джон Ленън?

За вас не знам, но сутрин аз ставам и правя петте тибетски упражнения. Познати ли са ви? Петте ритуала, благодарение на които потоците божествена енергия в тялото ни се хармонизират с потоците, фучащи и безшумно пронизващи цялото Мироздание. Когато ги прави, твърдят тибетците, човек забравя всички свои болки, тялото му се стяга като младо дръвче, душата му се обтяга като фина тетива на лък и дори забравя станалата така популярна напоследък старост. Така де, стига пищни сравнения, просто човек се стяга и става по-здрав. Та аз ги правя. Сутрин. А след това, най-вероятно обладан от именно тая енергия, която ми се полага след съвестно изпълняване на упражненията, започвам да мисля особено интензивно. Мисля.

Да мислиш? По коя телевизия го дават?

Понякога това не е никак приятно. Не е забавно, не носи удовлетворение. Да не говорим, че не е и особено модерно. Консуматорът от Последните дни не познава стока или услуга с етикет „Мислене”. Аз не съм истински и съвсем излят, хром-никелов, стопроцентов консуматор, но и за мен мисленето носи предимно тревожно учудване и води до нервна превъзбуда. Уморява ме.

Но аз мисля. И то не за нещо, което ми се налага да свърша през предстоящия ден или година. Мисля за всякакви непрактични неща. Струва ми се, че обектите на моето размишление са изключително фриволно подбрани от фантазията ми. Но след като един обект се появи в главата ми, аз не мога да го изоставя. Натрапливо мисля за него, докато не изпитам една такава силна и безизходна тревожност. Мисля, че всяко общо и философско разсъждение води именно до такава тревожност. Тревожността пред мрака на целия непознат Космос.

Познавате ли някого, който познава Далай Лама?

Ето, напоследък се замислих за самите Пет тибетски упражнения. Те са наистина голям хит в целия свят. Поне така ми се струва. Вижте само как дойдоха до мен! Показа ми ги брат ми, който е производител на луксозни мебели и бивш геофизик. Също така и поет. Просветен човек. На него му ги беше показала някаква оперна певица. На нея пък – някакъв български будист, учител и също просветен човек. Той пък ги научил направо в Тибет.

А там той се бил запознал (така казала оперната певица на брат ми) с една много хубава и интересна българска актриса, която сред монасите търсела просветлението. Когато се поразрових да разбера коя ли ще е била тази българска актриса, дето е ходила в Тибет, за да научава тибетски упражнения, се оказа, че е близка моя приятелка. Странно, как ли е пропуснала да ми покаже упражненията? Но както и да е. Да се прехласвам от това, че светът е малък... Бих го направил преди години, то си е добро лакомство за една млада душа, за едно усмихнато и запъхтяно от вълнение дете. Но аз съм човек на години и никак не ме радва, че светът е малък и омотан във връзките си.

Нека говоря по същество за упражненията. Както казах, те наистина са много популярни по целия тоя малък свят. Ако някой от вас не ги знае, то е само защото няма подходящ брат или приятелка-актриса.

По тунелчето към параноята

Мисля за тия така известни в света упражнения. Мисля и за Тибет. Защо, по дяволите, казвам си, изведнъж станаха толкова популярни по целия тоя малък свят тия пет упражнения? Кой е малкият и хитър мотор, който ги изведе от тъмнината и ги качи на пиедестала на световната известност? (Доста високопарно - хаха). Кой, по дяволите, ги направи толкова известни, та стигнаха чак до моя брат, поета-дърводелец, и до неговата приятелка, оперната певица?

И пъргавата ми като полски гризач мисъл веднага намира своите електрически тунелчета в главата ми, за да стигне до разни изводи. И аналогии. Някой би ги нарекъл просто „параноя”. Но нека ви ги кажа.

Първо ми хрумва, че Китай е най-големият, опасен и неумолим конкурент на Западния свят, а най-вече на САЩ. Второ ми хрумва една аналогия с Бийтълс. И понеже без да бъдат просветлени вътрешните връзки на един мисловен процес, той остава прекалено мъгляв и загадъчен, аз ще постъпя като Шерлок Холмс. И ще опиша пътищата, по които мисълта ми стигна до тия изводи.

Така. Тибет е провинция на Китайската народна република. Окупиран е от революционната армия на Мао Цзе Дун още в средата на 20 век. Тибет още оттогава се бори за своята независимост. Далай Лама, религиозният и политически водач на Тибет, е заточеник в чужбина от най-млада възраст.

В световните медии често се говори за неправдата срещу тибетския народ. В целия тъй наречен „демократичен свят” безкомпромисно властва убеждението, че тибетският народ е чист и свещен, измъчен и осквернен от просташката, безбожна и свирепа комунистическа власт на Китайската народна република. Тибетският чист и свят народ стене, а злият демон на комунистически Китай тегне над него. А демократичният свят укоризнено цъка с език. Цъ цъ цъ. 

И точно в тоя момент се появяват петте тибетски упражнения. На какво приличат те? Мислейки и правейки куп свободни аналогии, хрумна ми, че те приличат на...

С китари срещу танковете

...Ето тук идва връзката с Бийтълс. Бийтълс са най-хубавото, най-прекрасното и най-неустоимото нещо, което Западният свят предлага на Източния през годините на Студената война. Младите хора намразваха своя мрачен и студен комунистически строй, защото виждаха непринудените, прекрасни, весели и блестящо красиви бийтълси – свободни и естествени като птици. Фрий аз а бърд (както пее Джон Ленън). Намразваха смазващата действителност на социалистическия лагер (пионерски или концентрационен – без значение), слушайки свободните момчета от Кавърн. (Кавърн е първата дупка в Ливърпул, където те са свирили.)

А дали тази огромна реклама (или пропагандна кампания) на Бийтълс не е извършена именно с цел да смути душите на момчетата от Източния блок? Дали Бийтълс наистина не са идеологическото оръжие, съборило мрачната постройка на Социалистическата империя? Действително – звучи смешно – идейните работници от времето на социализма говореха за Бийтълс и другите дългокоси момчета като за идеологическо оръжие на Запада. И сега е смешно и нелепо да повтарям думите им. Но в края на краищата – не са ли били верни тия думи?

С дишане срещу Политбюро на ККП

И така – не са ли петте прекрасни тибетски упражнения част от гиганската антикитайска и протибетска кампания? Мисля си дали, след като изпълнят мисията си, и тибетските упражнения няма да изчезнат - както изчезнаха явления като Бийтълс в музиката. Примерно, ако Китай бъде доведен до пълен и катастрофален упадък – няма ли и петте тибетски упражнения да бъдат моментално забравени? Никой да не ги възхвалява повече, просто да потънат в забрава – като ненужно оръжие в стария склад с ръждясали идеологии?

Сутрин, след като си направя тибетските упражнения, си мисля още и това: защо една не просто фундаменталистка, а тотално фундаменталистка държава като Тибет, където религиозната власт е единствена, тъй сладко и нежно се приема от Запада? Като измъченото детенце на жестокия Свят... Не е ли това част от голям план? За подкопаване на силата на събудения дракон Китай? Защо примерно – мисля си още – когато се говори за Тибет, не се изтъква това, че там по стар обичай мъртвите се разчленяват и месото им се хвърля на лешоядите?

Може би – отговарям си – това никак не би вършило работа на Голямата рекламна кампания. На Голямата Пропагандна Машина. Не можеш да създаваш романтично идеализиран образ, като рекламираш чрез разчленени трупове. По-добре се получава чрез пет прекрасни, хармонизиращи упражнения.

Конспиратори от всички страни, помъдрявайте!

Такива са моите тревожни и объркани мисли, възбудени от прилива на енергия. Който ме овладява всяка сутрин, след като направя своите Пет тибетски упражнения.

Тези мои мисли ме измъчват. Аз знам, че в тях може да има някаква истина. Но след още по-задълбочено мислене стигам до един друг извод. От всяко нещо можем да създадем конспиративна теория. За всяко нещо можем да мислим като за евентуален заговор и заплаха.

Обаче мъдрият човек има друга задача. Поне според мен. Не да мисли кой се опитва да го приспи и отрови. А да просветли дните си и да изчисти светлия си поглед. За да вижда поезията на деня. А петте тибетски упражнения, по дяволите, помагат доста за това. И ето защо аз ги правя.

Автор: Калин Терзийски, Редактор: Александър Андреев