Какво премълчава Германия?

Американските сатирици имат нова любима тема: Агенцията за национална сигурност (АНС) и разкритията на Едуард Сноудън. В последно време в изданията на известното "Late night show" може да се чуят фрази като тази "Нали искахме президент, който да изслушва всички граждани. Ето, че вече имаме такъв!" или пък  като тази "Сензационна новина: нашите шпионски служби шпионират!". Звучи почти плоско, нали? Само че за света на тайните служби станалото наистина не е необичайно.

Отдавна се знае, че американската Агенция за национална сигурност надзирава глобалния трафик на данни: електронна поща, СМС-и, чатове, телефонни разговори. Американските тайни служби слушат, четат, архивират и протоколират. Всичко и всекиго, навсякъде и по всяко време. Поне така твърди Едуард Сноудън - човекът, който знае за какво говори. "Ако след атентатите от 11 септември 2001 някой се е съмнявал, че АНС разполага с подобни възможности, значи или е проспал нещо или е наивен", казва и един високопоставен германски офицер от тайните служби.

Защо германците си мълчат?

Защо тогава германските тайни служби твърдят, че не са знаели нищо? Дали е изобщо възможно неутолимата страст на американците към колекциониране на данни да премине незабелязано край Берлин? Може би пък са знаели за шпионските програми, но са ги игнорирали? Или дори са извличали ползи от тях? И какво са знаели политиците в Германия и най-вече органите за парламентарен контрол над службите?

Факт е, че тайните служби отсам и оттатък Атлантика от години работят тясно помежду си и обменят информации. В Германия има и представители на американските тайни служби, които подслушват не само врагове, а и приятели. Това обаче е известно отдавна - много преди разкритията на Сноудън. Още през юли 1972 в "Шпигел" например имаше статия за АНС и гигантските размери на подслушванията, извършвани от нея.

"Американските 2000 подслушвателни станции в цял свят прихващат почти всеки чуждестранен радиосигнал и всеки важен телефонен разговор, които после подлагат на анализ", се казваше още тогава за най-голямата тайна служба на САЩ. Във въпросния текст се съдържаше и онова, което сега всички обсъждат като някаква новост: "АНС слухти по цял свят, по 24 часа в денонощието, включително и в Германия."

Това, че програми като "Призма" и "Темпора" не са били известни, не означава, че методите на АНС не са били познати на германските тайни служби. В крайна сметка от дълги години насам те извличат ползи от разузнавателните данни на американците. "Ако не ползвахме помощта на приятелските служби през миналите години със сигурност щеше да се е стигнало до терористични атентати в Германия", казва един дългогодишен служител на Службата за защита на конституцията. Всички значителни разкрития на терористична или шпионска дейност на територията на Германия са ставали благодарение на информации, идващи отвъд Океана.

"Без американците сме загубени!"

Причината за тази зависимост се крие в германската правна система. Тя не разрешава на местните тайни служби много от нещата, които сродни служби в чужбина имат право да вършат. Така например Германия е единствената модерна страна в цял свят, която не ползва икономически шпионаж. Тази предпазливост се корени в германската история и тоталитарния контрол, съществувал по времето на нацистите и на ГДР.

По правило информациите на американските служби се предават на германските им партньори в сбит вид, само с няколко основни изречения. От тях обаче по принцип не става ясно дали източникът на информацията е подслушан телефонен разговор, разпит на обвиняем, който евентуално е бил изтезаван, или прихваната електронна поща. Това нерядко затруднява по-нататъшните действия на германските служби. "Не взимаме всичко за чиста монета", казва един служител на външното разузнаване.

Ясно е обаче, че информациите от АНС, ЦРУ и сие винаги имат особена ценност за германците. Берлин, Кьолн и Пулах, където са централите на германските тайни служби, винаги ще бъдат много благодарни за всякакви улики, които пристигат от американската Агенция. В бъдеще обаче може да им се наложи да се откажат от помощта на американските служби, за което германците са загрижени отсега. Както казва един опитен германски разузнавач: "Без тях сме напълно загубени!"

АГ, ДПА, ВО, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева