Как Доган стана чист като сълза

В коментарите по повод обявеното от бившия лидер на ДПС намерение да основе нова партия веднага прави впечатление едно противоречие. От една страна шансовете на новия проект да се закрепи на българската политическа сцена са пренебрежителни, казват наблюдателите. И наистина - влиянието на Местан сред българските турци и в структурите на ДПС изглежда ограничено и едва ли може да бъде разширено значително в една партия, в която избирателите се познават и контролират едва ли не поименно. Избирателите на другите партии пък трудно биха забравили, че колкото и сега да се разграничава от „бизнес модела” на Движението, самият Местан допреди няма и два месеца бе част от този модел и активно го защитаваше. А и това далеч не е първият случай, в който прогонени доскорошни велможи на Доган се опитват да създадат алтернатива. Резултатът винаги е един и същ.

И все пак - заради самия Местан или поради съвпадение с други обстоятелства - този път нещо е изглежда силно заплашено, а някои са силно разтревожени, след като намерението на изгонения от ДПС Местан да създаде нова партия отприщи невиждана досега кампания, която внушава, че става дума за нещо крайно вредно и дори опасно. Тази кампания се разрасна още повече, след като изтече информацията, че на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и на депутата от Движението Делян Пеевски им е забранено да влизат в Турция.

"Протурско"

Най-общо казано, тази кампания се крепи на метода на черно-бялото противопоставяне, като, естествено, черното е Местан, а бялото - Доган. Всеки от нейните говорители, според натюрела и ролята си, описва двата цвята с различен интензитет.

В най-меката форма на противопоставянето новата партия на Местан ще е по-протурска, докато ДПС е по-пробългарско. Оттук нататък „по-протурското” преминава в сферата на шпиономанията и градира в твърдения, които макар и недоизказани и недоказани, трябва да стряскат и ужасяват: нова турска партия, която се ползва не само със симпатиите на Анкара, но и с безкрайната подкрепа на Ердоган; партия, която ще може да разчита на 100-процентово финансово подпомагане от Турция, а тя от своя страна упражнява агресивен натиск, груба и безпрецедентна намеса... Все неща, които под една или друга форма са чувани многократно - както по адрес на досегашните „издънки” на ДПС, така и на самото Движение (спомнете си например времената, когато Доган обясняваше, че „пътят на България за Европа минава през Босфора”). Никога досега обаче подобни изявления не са били така стройно организирани и оркестрирани.

Както и самият Доган никога досега не е бил представян в толкова наситено бяло: той заема национално отговорна позиция на истински патриот; постигнал е целта си, която винаги е била защита на българските национални интереси; затова старите му съратници го удостояват с награда за „лидерски принос към държавността” на името на Стефан Стамболов, когото Доган дори надхвърля, явявайки се нещо като новия Васил Левски, който пази страната ни от разпокъсване; и поради това всеки, който се опитва да разклати ДПС, нанася удар върху националната ни сигурност...

"Пробългарско"

За да се приеме всичко това за вярно, преди това трябва да се забрави, че:

Доган бе сред основните фактори, направили т.нар. преход такъв, какъвто е, бидейки явно или скрито на власт през по-голямата му част. През това време, разбира се в съдружие със себеподобни, тези хора успяха да предадат легитимните държавни институции във властта на нелегитимно задкулисие и да превърнат политическия терен, икономическия живот и медийния пейзаж в кално блато. Лично той бе основният идеолог и практик на превръщането на политиката в „разпределяне на порциите”. Известно е при кого отиде една от „най-големите порции”, която продължава да се уголемява и в момента.

Но с това „заслугите” му не се изчерпват. За да докажат колко опасна би била новата партия, сега се опитват да ни убеждават (не за първи път) колко страшно е за етническия мир да се разделя едно етническо малцинство по такъв начин. Още по-опасно е обаче това малцинство да бъде държано в изолация и крепостническа зависимост - чрез икономическа принуда и всяване на страх. „Страхуват” българите с турците и с Турция - и едновременно „страхуват” турците с българите, българските партии и българската държава. С което на практика „пазят” етническия мир от самите себе си.

Целта на занятието

Всички тези „заслуги” нямат нищо общо нито с националния интерес, нито с националната сигурност. Точно обратното. Затова и трябва да бъдат забравени, което е и целта на занятието.

За да се съхрани статуквото, се прави опит обществото да бъде хвърлено в територията на ирационалните страхове и предразсъдъци, а Доган и ДПС да бъдат опаковани така, че да изглеждат като неотменим елемент от националната сигурност. Стабилността и неприкосновеността им да бъдат представени като върховен национален интерес, а самият той - като едва ли не национална светиня. По силата на тази инерция всеки, който изрази съмнения, ще бъде обявяван за антипатриот и турски агент.

Това, както стана дума, не се случва за първи път. Разликата сега може би е, че тази легенда е заплашена не само отвътре, но и отвън. Може пък да се окаже, че забраната за влизане в Турция на Доган и Пеевски, съвпаднала (случайно или не) с обявеното от Местан намерение да създаде нова партия, не е заради някакви техни политически позиции и идеи („пробългарски”, „проруски” или „антитурски”). Ако беше така, поне половината български политици щяха да бъдат санкционирани по същия начин. Причината може да е много по-банална.