Как Западът да излезе виновен, ако Русия нападне Украйна

„Можеше и да е по-зле“, заяви политологът и експерт по руските въпроси Самюел Чарап след срещата между американската и руската делегации в Женева. Но той не е прав – по-зле не можеше. 

Стратегията на Путин 

Владимир Путин е известен с това, че държи на своя имидж на непредвидим и опасен политик. В същото време той знае, че ако иска да звучи убедително, трябва да спазва правилата на международната политика. Ето защо е длъжен да докаже, че се опитва да убеди западните си противници в своята позиция. 

Дори ако продължава да планира нападение срещу Украйна, Путин ще трябва да го маскира като резултат от неотстъпчивостта на Запада. Защото само по този начин той би могъл да оправдае действията си – както пред обществеността у дома, така и пред онези на Запад, които биха изслушали аргументите му. 

В сряда в Брюксел заседава Съветът Русия-НАТО, в четвъртък предстои среща и с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но със сигурност срещата с представителите на САЩ беше най-важна за Москва. Знаем със сигурност, че ще има още поне няколко кръга на дипломатически разговори преди Путин да реши окончателно да дръпне шалтера. Или пък да продължи разговорите, ако има усещането, че има шанс поне част от желанията му да бъдат изпълнени. 

Русия не е готова да прави компромиси

Пратеникът на Путин в Женева - заместник-външният министър Сергей Рябков - заяви след срещата със своята американска колежка Уенди Шърман, че Кремъл продължава да настоява за неоспорими гаранции, че НАТО никога няма да приеме Украйна и Грузия за членове на алианса, и че ще ограничи активността си в Централна и Източна Европа, както и в балтийските републики. Американската представителка отново подчерта, че тези искания са неизпълними. 

Вашингтон настоява, че няма как да се говори за Украйна без украинците и за НАТО без всички държави членки. За момента американците са готови да обсъдят с Русия намаляването на военните учения и прилагането на „мерки за изграждане на доверие“ – дипломатически термин за прозрачност и докладване с цел избягване на военни сблъсъци. 

Американците показват също и готовност да проучат възможността за нова сделка за ракетите със среден обсег. Това може да замени сделката, от която САЩ се изтеглиха през 2019 г., след като обвиниха Русия, че я е нарушила.

Кремъл обаче твърди, че тези въпроси нямат нищо общо с гаранциите за сигурност, които иска да получи в краткосрочен план. Поради това Рябков отхвърли всички опити на Съединените щати да настояват за изтегляне на руските сили, които бяха струпани близо до украинската граница.

Какви ще са следващите ходове на Кремъл?

Като опитен политик Путин със сигурност е бил наясно каква реакция може да очаква от САЩ, когато постави ултиматума си през декември. Целта му е или пълен провал на преговорите със САЩ и НАТО, за да може да заплаши Украйна и да признае така наречените “народни републики” Донецк и Луганск, или да придобие допълнителна украинска територия, като в същото време твърди, че всичко това се дължи на непримиримостта на Запада. Разбира се, това би довело до нови международни санкции, но Путин вероятно вече е стигнал до заключението, че Русия е в състояние да им устои. 

Друга възможност за Кремъл е да разшири обхвата на теми, по които преговаря със САЩ и с европейските държави, като включи руското участие в ограничаването на заплахата, произлизаща от талибаните в Афганистан, или в работата по новото ядрено споразумение с Иран. Една подобна стратегия би позволила на Москва да постави нови условия по отношение на Украйна и НАТО. 

Москва също може да се надява, че нейните европейски защитници ще пледират за повече отстъпки. Предстоящите разговори с новия германски канцлер Олаф Шолц ще дадат възможност за тест на стабилността на най-важния съюзник на САЩ в Европа.

Малко вероятно е Путин да се задоволи със стандартните разговори за разоръжаване, тъй като американците така и така биха говорили по темата с него.