Как медиите в Германия пригласяха на политиката
22 юли 2017
Медиите са виновни, те суфлираха казаното от Ангела Меркел по време на бежанската криза от 2015/2016. Освен това не изпълниха основната си задача – да обясняват по дистанциран начин сложните обществени развития и процеси. Вместо това следваха правителствената политика и направо разпоредиха на народа да посреща бежанците с "добре дошли".
Тези упреци не са нови, но винаги досега са били произнасяни от крайнодесните в Германия. Новото е това, че се появи сериозно научно проучване, което отправя сериозни критики към германските вестници и техните информации, свързани с бежанците.
Изследването обхваща близо 200 страници. След като са анализирали хиляди вестникарски статии, най-вече в четирите водещи печатни издания – "Зюддойче Цайтунг", "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", "Ди Велт" и "Билдцайтунг", авторите стигат до извода, че редакторите са се изявявали предимно като възпитатели и морализатори, вместо като критични наблюдатели.
Изследването, в което са били проучени и публикации на 85 регионални вестника, е представително. Основната теза на авторите му гласи, че онзи, който между февруари 2015 и март 2016 си е позволявал да изрази критични позиции спрямо притока на бежанци, неизбежно е бил подозиран в ксенофобия.
С морализаторски патос
Възгледите на онази част от населението, "която по различни причини е била скептично настроена към приема на мигрантите, така и не са били сериозно отразени във водените тогава дебати", се казва още в изследването.
Така наречената "култура на гостоприемство", протежирана от правителството, се превръща в нещо като "вълшебна дума" за печатните медии. Много от информациите им от онова време са подчертано морализаторски. Темата за бежанците като цяло е била разглеждана прекалено сантиментално, с твърде малко критични въпроси към всички отговорни фактори.
Друг интересен факт е, че едва 6 процента сред близо 35-те хиляди изследвани статии, са представлявали автентични собствени репортажи и информации от мястото на събитията. Това се отнася основно за четирите водещи принт-медии. Всеки пети текст, публикуван от тях по темата, е бил коментиращ, а това е необичайно висок дял, констатира ръководителят на изследването Михаел Халер.
Без критична дистанция
Осъдително пренебрегнати са били в публикациите и основните действащи лица по време на приема на бежанците. Едва 3,5% от редакционните материали са били посветени на доброволните помощници и представителите на различните институции, грижещи се за бежанците. В едва 100 статии е имало интервюта с експерти, които да са в състояние да разясняват важни въпроси, включително и етническите особености на пристигащите мигранти. Вместо това тази обществено парлива тема е била третирана твърде абстрактно и формално.
43% от хората, на които печатните издания по онова време дават думата за изказвания, са били представители на федералното правителство, на министерствата и политическите партии. Позициите на дяснорадикалната "Алтернатива за Германия" обаче, която е известна с критичните си позиции относно приема на бежанците, на практика не е била представена в тези материали (0,1 процента).
Политиката и медиите - под един похлупак
Авторите на студията говорят за "отчетлив превес на политическия елит", който с помощта на медиите, в този случаи – на печатните – на практика е доминирал темата изцяло. И то – в съответствие с политическата линия на партиите в управляващата широка коалиция. Наличие на критична дистанция към тази линия се наблюдава само в половината от изследваните журналистически материали. И което е още по-лошо: "политиката и медиите на практика са били под един похлупак, който е накарал мнозина от критичните наблюдатели да говорят за "мейнстрийм" и "печат на управляващите".
Тези впечатления се подсилват допълнително от медийните реакции на станалото в кьолнската новогодишна нощ. Тогавашните изстъпления на млади мигранти срещу жени и момичета, празнуващи Новата година пред кьолнската катедрала, предизвика у мнозина корекция на отношението към бежанците. Критичните гласове, включително и в медиите, тогава се засилиха. "Възниква впечатлението, че много журналисти тогава се престараха да наваксат онова, което преди това бяха пропуснали", се казва по този повод в научното изследване. И макар да не е лишено от някои противоречия, като цяло то представлява оглушителна плесница за медиите в Германия. Още по-болезнен е фактът, че заключенията на медийните експерти по същество се отнасят и до телевизионните материали.