Калфин: Само слушаме и кълчим ръце
19 август 2011Два месеца преди президентските избори в България поканихме двамата досега най-изявени кандидати да отговорят на три еднакви въпроса. Със същите въпроси ще се обърнем и към кандидата на ГЕРБ, когато тази кандидатура бъде оповестена.
ДВ: Може ли темата „България – ЕС” да се превърне в централна в дебатите по време на официалната предизборна кампания за местния и президентски вот? Каква е Вашата лична оценка за отношенията между София и Брюксел в момента?
Калфин: Темата за България и ЕС не може да бъде централна в предизборната кампания. Това се случваше в предишни години, когато България се готвеше за членство в съюза. Днес тя е пълноправна страна-членка, така че българските алтернативи трябва да са в основата на дебатите, въпросите от ежедневието на хората: работните места, доходите, достъпът до здравеопазване и образование, стимулирането на бизнеса.
Къде е българското самочувствие?
Еврочленството може да даде допълнителни лостове за решаването на тези проблеми, но България трябва да има собствено, национално решение по тях. А инструментите на членството в ЕС да бъдат използвани за допълване на основните политики. Страната се връща обратно към поведението си на държава-кандидатка за членство. Непрекъснато чакаме какво ще наредят от Брюксел, за да ни поправят или насочат в една или друга област. Това е абсолютно недопустимо. Ние трябва да имаме самочувствието, че сме генератор на собствени политики, в това число европейски.
За последните две години не съм чул важен за България въпрос, който да е бил поставен от правителството в европейския дебат и да е станал европейска политика. А преди имахме доста такива примери в областта на външните отношения - български бяха инициативите за европейска политика в Черноморския басейн, за т. нар. Източно партньорство, за реакцията на ЕС и изпращането на спецпратеник в Грузия, за регионалното сътрудничество на Балканите. Всички те станаха европейски политики.
България наложи и използването на кирилицата в официалните документи на ЕС, въпреки че имаше силен натиск против. Аз съм работил по тези политики и знам как се отстояват националните интереси. В последните две години само слушаме, кълчим ръце и чупим пръсти какви указания са дадени от ЕС и дали сме ги спазили точно.
ДВ: Енергийните проекти с Русия са едни от ключовите въпроси на българската външна и икономическа политика. Каква, според Вас, е национално отговорната, разумна и перспективна политика в това направление? Очаквате ли Вашите опоненти в надпреварата да предложат нови, оригинални идеи по въпроса?
Опитите с шистов газ са изключително опасни!
Калфин: Според мен националният интерес диктува България да се възползва от положението си и да се превърне в център на интензивен пренос и производство на енергия - газ, електроенергия от възобновяеми източници. Така че, когато говорим за енергийна дипломация, първо трябва да дефинираме националния интерес и след това да видим как можем да го защитим. Енергийните проекти, договорени от предишното правителство с Русия, са полезни и за нея, отговарят изцяло и на българския национален интерес, превръщат България във важен фактор по отношение на енергетиката и в региона, и в Европа. Разбира се, ако бъдат изпълнени.
По същия начин трябва да стоят отношенията ни и с други страни. Енергийната независимост предполага осигуряване на различни източници по разнообразни пътища. Затова трябва да работим и за проекта „Южен поток”, и за „Набуко”, и за особено важните, бързи проекти, които правителството бави - свързването на газопреносната мрежа на България с тези в Турция, Гърция, Румъния и Сърбия.
Вместо това правителството на ГЕРБ е спряло големите проекти, а по другите не работи достатъчно интензивно и сега се опитва да разреши добива на шистов газ с абсолютно фалшивия аргумент, че това осигурява енергийна сигурност за страната: не е вярно! Опитите с шистов газ могат да съсипят огромни плодородни части от страната ни и са изключително вредни и опасни за здравето на милиони българи. Искането ми за референдум не може да не бъде политическо, защото добивът на шистов газ е въпрос, който може да бъде опасен за страната, за живота на нейни граждани и за природата й.
Това, което виждаме от ГЕРБ, е как тихомълком, без дебат се дават разрешения за проучване на добива на шистов газ. Много ще се радвам, ако опонентите ми предложат нови оригинални идеи по енергийните проблеми. За съжаление досега от ГЕРБ виждам само изключително противоречива политика. Например промененото законодателство по отношение на възобновяемите източници - не само интересът спадна, но започна и отлив на инвестиции в тази област. Решението на правителството да се премахне биокомпонентата от дизеловото гориво е в абослютно нарушение на европейските правила. Тази компонента бе замислена като стимул за намаляване на цените на горивата. Видяхме какво стана с тях.
Разцепление на българското общество?
ДВ: Защитата на малцинствата, хомофобията и анти-ромските настроения са проблеми, които зреят и нарастват сред българското общество. В състояние ли е президентската институция да помогне за тяхното решаване и как? Доколко тези въпроси са чисто национални или са и общоевропейски?
Калфин: Проблемът е не само европейски, той е и световен, но решенията са български. От Европа няма да дойдат решенията. По-скоро трябва да се поучим от това как в някои страни хомофобията и противопоставянето стигат до крайност. Трагедията в Норвегия е един от тези примери. Затова безобидни за някои на пръв поглед инциденти като този в софийската джамия могат да крият в себе си дълбоки пластове и да доведат до разцепление и разделение на българското общество.
Това не ни е нужно - хомофобията, ксенофобията, национализмът в крайната му форма. България има нужда от ясно дефиниран национален интерес и защитата му. Ясно разбираме, че всички български граждани имат еднакви права и задължения, а държавата все още не е показала, че това е така. Ромското население, мюсюлманите, християните, евреите – всички те са български граждани и трябва да спазват едни и същи закони. Ако не вземем максимално бързо мерки, за да избистрим въпросите, по които е необходимо наистина национално съгласие и толерантност, рискуваме тежки и трайни конфликти. Президентската институция може да предизвика този дебат и да го доведе до успешен край - казва в заключение Ивайло Калфин.