"Канал Истанбул" и рискът от ново силно земетресение

Истанбул е земетръсна зона, поради което жителите му трябва да са в постоянна готовност - да имат до вратата раница с най-необходимото (пари, бисквити, вода, телефон, фенерче, превързочни материали). Очакваните в следващите години или десетилетия земни трусове биха могли да предизвикат невъобразим хаос в 16-милионния град. Последното слабо земетресение в Истанбул бе на 19-и юни и макар никой да не пострада, страхът остава, подхранван допълнително от планирания от правителството в Анкара "Канал Истанбул", успореден на Босфора и свързващ Мраморно с Черно море.

Рисковете пред проекта

„Вероятността през следващите 30 години под Мраморно море да стане земетресение от седма или още по-висока степен е около 40 процента", казва пред „Зюддойче Цайтунг" Марко Бонхоф от Центъра за геоложки изследвания в Потсдам, който е и ръководител на земетръсната обсерватория в Истанбул. При това земетресение не би могло да се очаква цунами, тъй като земята би се раздвижила в хоризонтална посока, а не във вертикална. Но отраженията въпреки това биха били катастрофални - би могло да се стигне до десетки хиляди жертви.

Именно от тази гледна точка се разглежда планираното изграждане на канала - наред с опасенията в екологичен план (заради проекта ще бъдат изсечени над 200 000 дървета и ще бъдат унищожени 149 квадратни километра селскостопански земи и поля), голяма роля играе и рискът от земетресения. Професорът по геология Наджи Гьорюр, един от водещите турски сеизмолози, предупреди наскоро, че делтата на планирания канал в Мраморно море би се оказала много близо до предполагаемия епицентър на бъдещото земетресение. Всяка по-голяма промяна в структурата на земната повърхност заради канала би била опасна - тъй като при изкопните работи трябва да бъдат направени множество взривове.

Рисковете се преувеличават?

Но има и експерти, според които рисковете, произтичащи от строителството, са по-скоро обозрими. „Може да има различни съображения срещу планирания канал, но е малко вероятно той да стане причина за тежко земетресение", смята Марко Бонхоф. В сравнение с тектоничната енергия в дълбочина, разместванията при строителството на канала ще бъдат по-скоро малки.

Степента на риска обаче зависи и от това, което ще се прави по бреговете на канала. А там трябва да бъдат построени жилища за 500 000 души – насред зоната, която би била засегната от евентуално земетресение в Мраморно море. Принципно строителството би могло да е в по-висока степен антиземетръсно, както показват държави като Япония, където сградите издържат и на най-тежките трусове. В Турция изискванията непрекъснато се повишават, но обикновено не се спазват.

Затова противници на проекта за новия канал, като истанбулския кмет Екрем Имамоглу, искат предвидените средства в размер на 65 милиарда евро да бъдат вложени по-скоро в неотложното саниране на съществуващите сгради. Експертите отдавна настояват за стабилизация на старите, строени по евтин способ железобетонни сгради. Но правителството не бърза да предприеме подобни стъпки.

Ясно е едно - че едно бъдещо земетресение ще дойде без предупреждение. „Предпоставките за система за ранно предупреждение в Истанбул не са добри", казва Бонхоф. Разломът в земната кора просто е твърде близо до града и само секунди след първия трус сеизмичните вълни ще достигнат до повърхността.