Католическият антисемитизъм

На среща с висши представители на юдейството папата се опита да внесе успокоение, осъждайки всяко отхвърляне на Холокоста. Същевременно Бенедикт 16 съобщи, че ще посети в средата на май Израел и палестинските области. Ръката за диалог е подадена, но който иска да разбере на какво се дължи деликатността в отношенията между християни и евреи, трябва да разгърне историята.

Антиюдаизмът е с дълга традиция

Преследвания, изгаряния на свещени книги и принудителни покръствания. Тъмните страници от историята на католическата църква в отношението й към евреите са тежка ипотека, щом злите духове от миналото не могат толкова лесно да бъдат отблъснати. В книгата си за евреите и християните историкът Михаел Волфсон се спира на дългата традиция на християнския антиюдаизъм:

"От самото формиране на християнството до непосредственото настояще е съществувал и все още съществува християнско-теологически мотивираният антиюдаизъм. Расисткият антиюдаизъм, определян от колегите като антисемитизъм, започва в късния 19-ти век. Но различните използвани думи не променят това, че омразата към евреите е много по-стара от 19-ти век."

Един от класическите упреци, отправяни към юдеите през Средновековието, е за така нареченото оскверняване на нафората. Евреите са обвинени, че крадат нафората от църквите, за да ги осквернят. Освен това постоянно се повтаря тезата за убийството на Господа, съгласно която вината за това носят евреите.

"Следващата кулминация е решението на четвъртия латерански събор през 1215-та година, когато например евреите са принудени да носят дрехи, по които да бъдат разпознавани."

Лутанията на папа Бенедикт

Промяната в ситуацията е предизвикана от Йоан 23-ти. Още в деня на встъпването си в длъжност, на Разпети петък 1959-та година, той премахва от словото си споменаването на "неверните евреи". По негова инициатива се излиза с декларацията "Ностра етате", с която Вторият ватикански събор през 1965-та слага началото на радикален обрат в отношенията към юдейството. В същия документ църквата осъжда антисемитизма и отхвърля обвиненията в убийство на Господа от евреите.

"Нищо подобно не може да се намери при "Братството на Пий", това вече е прекалено. Папа Йоан Павел Втори не би допуснал подобни политически подхлъзвания. Бенедикт 16-ти се лута, като типичен немски професор, в своя мисловен и духовен свят, и губи връзка с политическата действителност", казва Михаел Волфсон, но все пак установява промяна в теологията на Бенедикт спрямо евреите.

"Като кардинал Рацингер той застъпва относително прогресивни позиции спрямо еврейската теология. Докато в книгата му за Исус се открива точно обратното, тя представлява систематичен регрес. По отношение на останалите религии и на политическите последствия от неговата теология не става дума за случайна грешка, а за политическа неспособност. Голям теолог, но лош политик."