Китайският лабиринт под земята

Метрото в Пекин - то е описано в един антиутопичен роман на писателя и журналиста Хан Сонг като тясно пространство, превърнало се за пътниците в бойна площадка за по-добър живот: "Всички дращят да се доберат до него, никой не успява".

Реалността сякаш потвърждава тези думи. Не само защото онези, които се возят в пекинското метро, са хора, които не могат да си позволят да имат автомобил и които за по-евтино живеят извън града или в най-добрия случай в крайните квартали. Никъде другаде в Пекин няма да видите такова стълпотворение от припрени, бързащи хора, каквото например сутрин в седем на станцията на метрото Тиантонхиян, разположена на 20 километра северно от центъра на Пекин.

Метро за 20 милиона жители

Надпреварата за добиране до метрото започва доста преди самата станция. Покритият лабиринт от преградни решетки канализира стичащите се маси от хора. Влязъл веднъж в лабиринта, човек не може да мръдне нито крачка назад, нито пък да избърза крачка напред; въздухът не достига, множеството се блъска, пробива си път с юмруци, само че без агресия - по-скоро съсредоточено и с примирение. Придвижването от лабиринта до станцията на метрото често отнема повече от петнайсет-двайсет минути. После пътниците минават през контролната кабина, която прилича на голям контейнер.

"Тиантонхиян Север" е последната станция на метрото по линия номер 5, която от 2007 година свързва центъра на града с някои от северозападните периферни райони. Тиантонхиян е важно място за всеки, който иска с очите си да види какво представлява съвременен Пекин. Градът, който според официалните данни от последното преброяване през 2010 година наброява близо 20 милиона жители, се е разраснал неимоверно през последните две десетилетия - чрез възникването на т.нар. сателитни градове, които се подреждат един след друг в концентрични кръгове около централното ядро.

Тиантонхиян, застроен през 1998 година като жилищна алтернатива с по-изгодни наеми за работещи в Пекин служители, има междувременно близо 300 000 жители. Те наричат себе си пекинци, защото благодарение на станцията на метрото могат да се доберат все пак до столицата. Повечето от тях нямат автомобили и за да стигнат до работното си място в центъра на града, всеки ден се провират през иглените уши на лабиринта, който ги отвежда до метрото и линия номер 5.

Надпревара с времето

Билетът за цялата мрежа струва 2 юана, т.е. около 24 цента. Всяка година в Пекин се откриват нови линии на метрото. В началото на тази година е включена още една плюс удълженията на две по-стари. Мрежата на метрото обхваща общо 372 км. Темпото е главозамайващо: 13 от вече 15-те линии са изградени през последните десет години. До 2015 година ще бъдат пуснати в експлоатация още четири линии, а до 2020 година мрежата ще обхваща 1000 км - повече, отколкото в която и да било друга столица в света. Впрочем и сега Пекин е на трето място в света по дължина на метро-мрежата след Шанхай и Лондон. Броят на пътуващите годишно е 1,84 милиарда, с което Пекин се нарежда на пето място в света след Токио, Москва, Сеул и Шанхай.

Пекинското метро отразява както развитието и структурата, така и проблемите на града. Докато в Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век метрото е реален символ на разрастващите се метрополии, в Пекин през 21-ви век то е реален символ на надпреварата с времето, която градът трябва да спечели, ако иска да избегне заплашващия го екологически и пътно-технически инфаркт.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Рачева, Редактор: М. Илчева