Когато България беше (и) военен придатък на СССР

Комунистическа България в продължение на почти половин век остава единственият напълно лоялен балкански съюзник на Москва и на Варшавския договор. Живков и предшествениците му водят политика на съвършена вярност, която превръща НРБ в ядрен заложник на Москва и в участник в окупацията на Чехословакия. Това са само част от основните изводи в обширната монография „Балканският „щит на социализма“" на професор Арутюн Улунян от Института по история при Руската академия на науките, която е посветена на мястото на балканските комунистически диктатури във военните планове на Кремъл през втората половина на миналия век.

България - от аутсайдър до ключов играч

Анализите от разсекретените досега архиви на ЦРУ и на други западни центрове твърдят, че от гледна точка на военните стратези България и Албания са били най-незначителните и незаслужаващи внимание съветски сателити през 50-те години на миналия век. Тези възгледи се променят коренно в края на десетилетието, когато Хрушчов се съгласява да изтегли Съветската армия от окупираната през Втората световна война Румъния, пише проф. Улунян. Както е известно, наследникът на Сталин не успява да върне в съветската орбита Титова Югославия и съюзилата се с маоистки Китай Албания. А шефът на Румънската компартия Георге Георгиу-Деж постепенно налага запазването на националния суверенитет като основен принцип в отношенията си със СССР и с Варшавския договор. Нещо повече, Деж прави демонстративни стъпки към сближаване с Тито, заклеймен още от Сталин като „предател на социализма“. Макар Румъния формално да остава членка на Варшавския договор, съвместните военни начинания със съветската и останалите „братски“ армии са сведени до минимум. При всяко преминаване на части от тези армии за участие в учения в СССР или в НРБ се изисква специално разрешение на Букурещ. Румъния категорично отказва да участва в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г. Николае  Чаушеску, който наследява Георге-Георгиу Деж, остро критикува Кремъл заради чехословашката авантюра, участие в която взема и трихиляден окупационен корпус от НРБ.

Лиценз за "Калашников", но и ядрена заплаха

„Априлският пленум на румънската компартия от 1964 г. дава ясен знак за дистанцирането на Румъния от Москва по проблемите на военната и икономическата политика на съветския лагер", обяснява и шефът на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев. Така НРБ на практика се оказва географски изолирана от Варшавския договор, което пък дава възможност на Живков и обкръжението му да укрепят властта си в смутните времена на Хрушчов и ранния Брежнев. В този и в по-късните периоди София продължава да демонстрира пълна вярност и непоколебима лоялност към Москва, като в отплата получава крайно нужните ѝ кредити и „безвъзмездна“ помощ. Ролята на НРБ като единствен сигурен съюзник на южния фланг на Варшавския договор носи на страната много предимства, включително и придобитите 250 лиценза за производство на съветско оръжие и боеприпаси в български заводи. Но в същото време нарастват и заплахите за сигурността на страната, смята проф. Улунян.

Заради СССР САЩ и НАТО взимат България на мушка

Михаил Груев посочва, че като съветски сателит по онова България постоянно е била  първостепенна цел в плановете на САЩ и НАТО за нанасяне на военни удари в случай на широкомащабна съветска агресия срещу Запада. Груев цитира изследване на историка Марк Креймър от Харвардския университет, според когото през 1950-1951 г. Сталин обмисля военна интервенция срещу Югославия от териториите България, Румъния, Албания и Унгария. Войната в Корея обаче възпрепятства този замисъл. Съдейки по наскоро разкрити документи на ЦРУ, ядрен конфликт между двата лагера става много вероятен още в началото на 50-те години. „До 1957 г. 80 % от разузнавателната информация за НРБ е била свързана с метеорологични прогнози. А това е явен признак за планове, свързани с военновъздушни операции – друго обяснение за метеорологичните справки просто няма“, посочва Груев. Въпреки, че официално на територията на НРБ няма съветски военни бази, в информациите на западните разузнавателни централи се посочва, че в страната постоянно присъстват около 2000 съветски военнослужещи и около 1000 сътрудници на съветските тайни служби, пише в своето изследване за Балканския „щит на социализма“ проф. Улунян.

Звучи стряскащо: ядрени оръжия на българска територия

В навечерието наКарибската криза през есента на 1962 г., след като САЩ разкриват съветските ядрени ракети в Куба, съветското военно присъствие в България бързо прераства в заплаха за страната. „През лятото на 1962 г. край Карлово и Ямбол са били разгърнати още две ракетни бригади, в близост до курорта Боровец се е намирал склад за ядрените заряди за ракетите. Съветската страна е изисквала съблюдаването на най-строга тайна по въпросите за разполагането на ракети „земя-земя“ на българска територия“, посочва проф. Улунян. Ученият допълва, че персоналът на насочените срещу цели в Гърция и Турция ракети е бил директно подчинен на върховното командване на Варшавския договор в Москва. Но тази тайна очевидно не е била опазена, както установяват агенти на българската ДС, проникнали в гръцкото посолство в София. В касата на посланика те откриват точна и детайлна информация за разположението за цялата ракетна и противовъздушна отбрана на НРБ. „По въпроса за съветските ракетни бази в България българските държавни архиви все още не разполагат с документи, особено за периода, през който тези бази са били закрити, а ядреното оръжие е било изтеглено от страната. През 80-те години Гърция навярно е имала информация, че това вече се е случило, защото премиерът Папандреу подкрепя призива на Живков за създаването на безядрена зона на Балканите“, коментира Михаил Груев данните на проф. Улунян.

12% за военни цели - една от причините за бедността в НРБ

Друг интересен факт от периода на Карибската криза, когато светът е изправен на ръба на ядрен апокалипсис, са данните за непрекъснатото нарастване на средствата, които НРБ е принудена да отделя за отбрана и военно участие във Варшавския договор. Проф. Улунян цитира жалбите на Т. Живков до съветското ръководство за тежкото икономическо положение на страната, която едва свързва двата края, след като се налага да отделя 12% от националния си доход за превъоръжаване. (За сравнение, разходите за отбрана на България като членка на НАТО през миналата година бяха 1,53% от брутния вътрешен продукт на страната.) По силата на поетите от НРБ финансови ангажименти към Варшавския договор, до края на съществуването му българските данъкоплатци са  принудени да покриват 6%  от военните и логистичните разходи на организацията. Въпреки, че СССР прави няколко дарения със сравнително нови танкове и самолети, армията на НРБ остава като цяло въоръжена с преобладаващо стара военна техника, пише в изследването за Балканския „щит на социализма". Проф. Улунян илюстрира този факт със състоянието на т.нар. отбранителна линия „Крали Марко“ по границата с Турция. По протежение на тази линия с дължина 150 км и площ от 1100 кв. км  са били създадени 171 бункера, състоящи се от вкопани в земята оръдейни кули на танкове Т-34 и на германските им аналози от Втората световна война „Панцер-4“. С това допотопно въоръжение „Крали Марко“ е трябвало да издържи 5-7 дена на натиска на модерно въоръжените армии на НАТО до пристигането на подкрепления от СССР.