Кога ще се сдобрим с македонците?

През януари 1992 година България признава Македония като независима държава, но не и като самостоятелна нация. Странната формулировка на тогавашния президент Желю Желев поражда вече повече от 20 години напрежение в българо-македонските отношения. "България трябваше да каже само първата част от изречението, с което призна новата си западна съседка“, казва шефът на информационна агенция "Фокус" Красимир Узунов.

В основата на неразбирателството между София и Скопие се крие акцентирането върху противоположните политики на "идентичностите" в двете балкански държави. Експертите, които следят развитието на двустранните отношения, са единодушни, че България и Македония би трябвало да се занимават по-скоро с реалните си проблеми - с общата неразвитост, липсата на двустранни икономически проекти, както и липсата на железопътна връзка и автомагистрала помежду им.

Липсващите партньори в диалога

Инициативата за подновяване на българо-македонския диалог на всички равнища е окуражаваща, но тя е лишена от елементарна политическа логистика, смятат експертите. "Знае ли някой кои македонски и български партии могат да партнират помежду си? Кой е аналогът на ГЕРБ в Скопие или на ВМРО-ДПМЕ в София? Защо премиерите Никола Груевски и Бойко Борисов, както и министрите им не си говорят очи в очи, а на европейските и останалите международни срещи на върха гледат да се отдалечат максимално един от друг в най-усамотените места?", питат експертът по национална сигурност проф. Николай Слатински и Аспарух Панов от софийското бюро на германската политическа фондация "Фридрих Науман".  

"В Скопие да се правят на каквото си искат, но ние не можем да си позволим да се гаврят с българската история. А там се случва точно това! Докато посещавах в Кьолн курс по славянски филологии разбрах, че германците определят македонския език като "старобългарски". Българското правителство и Българската академия на науките трябва да заемат категорична позиция спрямо опитите на Скопие да присвоява българска история и българско културно и книжовно наследство. Подобно посегателство е нетърпимо! Това е форма на агресия!", категоричен е американският политически анализатор от български произход Алекс Алексиев, който е бил съветник на призналото Македония правителство на Филип Димитров.

Неговата прогноза за развитието на югозападната съседка на България е повече от мрачна. Понастоящем само в една четвърт от македонските общини - тези по границата с България - няма албанско малцинство. Страната е заплашена от ислямски фундаментализъм и по-вероятният сценарий е македонците от славянски произход да започнат постепенно да се изселват към България през следващите 10-20 години. Според Алексиев провежданата от Скопие "антиквизация", която поглъщала и българското историческо наследство, е само един инфантилен порив за утвърждаване на липсваща собствена идентичност. "Проблемът е, че  "антиквизацията" понася към западните български граници радикален ислям и това в крайна сметка е големият проблем в развоя на българо-македонските отношения", твърди експертът. 

Македонските евромечти

Независимо от критиките на София и Атина спрямо водената понастоящем от Македония несъвместима с европейските принципи за добросъседство политика, д-р Желев и ръководеният от него Балкански политически клуб остават радетели за постоянна и безусловна подкрепа за европейското членство на Македония. "Взетото от Европейския съвет по инициатива на Атина и София решение за отлагане на старта на преговорите за влизане на Македония в Евросъюза не е "червен картон", но и не допринася за скорошното излизане на Македония от "сивата" западнобалканска зона на несигурност и етническо противопоставяне", смята бившият български президент.

По всичко личи, че зимата в официалните българо-македонски отношения продължава. Но надежда за тяхното подобряване винаги ще има, защото "тя извира от топлата връзка между хората от двете страни на една граница, която вече не може да ги раздели", констатират участниците в българо-македонския граждански диалог.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева