Кое е манипулация и кое реалност?
10 май 2011Арабски канали излъчват от седмици насам кадри с демонстранти и изстрели. Видоеклиповете често са единственият източник на сведения за събитията, разтърсващи Сирия от седем седмици насам. Президентът Асад обещава реформи и скорошен край на размириците. Правозащитници твърдят, че убитите досега са 600, 700 или 800, а арестуваните - 8000. Тези информации обаче не могат да бъдат проверени: нито посредством посланията, излъчвани от сирийската държавна телевизия, нито чрез твърденията на опозицията, която често качва в мрежата от чужбина новини, снимки и видеозаписи.
Къде е истината?
Избягалият в ливанската столица Бейрут студент Рами Наклех е един от онези, които качват клипове и снимки от протестите в мрежата: "Моята цел е да внеса светлина в сирийската тъма, защото знаем, че в противен случай режимът ще извърши най-страшните престъпления."
Само че яснота така и няма въпреки разфокусираните снимки, правени с мобилни телефони, или интервютата с активисти на опозицията по сателитни телефони. Режимът в Дамаск прогони не само международните медии от Сирия, той отказва да издава входни визи на журналисти, а и дума да не става за достъп до центровете на протеста. Тази ситуация предоставя широки възможности за спекулации, подправена информация и пропаганда.
Лесно може да се създаде и погрешното впечатление, че в Сирия си противостоят държавната власт с бруталните й сили за сигурност и 20 милиона изключително опозиционно настроени сирийски граждани. Това обаче не е така, казва добре познаващият Сирия Хилал Кашан от Американския университет в Бейрут: "В случая става въпрос за бунт на провинцията, на селскостопанските области. Големите градове са заинтересовани от оцеляването на системата и стабилността й. Те не обичат Асад и дори с радост биха посрещнали свалянето му, но ги е страх от онова, което ще се случи после."
Обеднялото, пренебрегвано селско население срещу заможните градски жители - така може да се обобщи ситуацията в Сирия. Революция на столицата, на средното съсловие и на интелектуалците няма и на това режимът дължи своето оцеляване. Но преди всичко на 500-хилядната армия и на вездесъщите тайни служби.
В капана на режима
Докато арабската телевизия "Ал Джазира" успя да внесе прозрачност при революциите в Тунис и Египет и дори да ги стимулира, в Сирия телевизията бе принудена да закрие кореспондентския си пункт заради заплахата за сътрудниците си. При все това още на следващия ден в Дамаск бе изпратена журналистка с двойно гражданство - с канадски и ирански паспорти - но очевидно необявена като кореспондентка. С фатални, но не неочаквани последствия.
"Нямаме връзка с Дороти Парвас от пристигането й в Сирия преди 10 дни", съобщи малко по-късно арабската телевизия. Оттогава "Ал Джазира" почти ежечасно излъчва следния призив към режима на Асад: "Освободетe я!" Но отзвук от Дамаск няма. "Ал Джазира" всъщност трябваше да е наясно на какви рискове излага колежката си. Ако не от другаде, поне от собствените си информационни емисии.
Автор: У. Лайдхолт, В. Шопов Редактор: Б. Григорова