Който забрави, ще бъде наказан
18 септември 2009
Който забрави какво предизвика кризата, твърде бързо отново ще се окаже в нея. Представители на финансовия свят отсега нашепват на правителствените ръководители, че прекалено много държавен контрол можел отново да застраши съживяването на конюнктурата.
Заиграване с една второстепенна тема
Тъкмо поради това проведената сега извънредна среща на върха на ЕС, както и далеч по-важният форум в Питсбърг след седмица, идват тъкмо навреме. Някои критици казват, че банковите лобисти вече са свършили работата си добре. Защото внезапно се оказа, че искането на Франция и президента й Саркози за определяне на тавани за бонусите на банковите мениджъри не намира нужната подкрепа.
Нещо повече - самият Саркози се отказа да настоява за това. Най-сериозният противник от европейска страна е британецът Гордън Браун. Нищо чудно - в крайна сметка Лондон е най-важният европейски финансов център. На една квадратна миля от лондонското Сити се пада една пета от произвеждания брутен вътрешен продукт на страната. Нито едно британско правителство не може да си позволи да провежда политика, насочена срещу собствения финансов бранш.
Всъщност дискусията прекалено силно е концентрирана върху мениджърските бонуси, а този въпрос не е решаващият. Политиката обаче твърди често се заиграва с тази тема, защото тя предлага благодатни възможности за предизборна борба. Дали ще бъдат фиксирани тавани за възнаграждението на мениджърите или пък те ще са процентен дял от общия им принос за крайния резултат е от второстепенно значение.
В чий лагер ще се окаже Обама?
По-важно е контролът над финансовия свят да е в ред, да не се създават погрешни стимули за рисково поведение. Банките да поддържат достатъчно личен капитал и да се избягват конфликтите на интереси между рейтинговите агенции и банките. Казано по друг начин, банкерите трябва да бъдат предпазени от самите себе си. Подобна политика се радва на всеобщ консенсус в Европа, включително и в Лондон. В крайна сметка тя е в интерес на самия финансов свят и на цялата общественост.
Този европейски консенсус може да послужи като добра база за Питсбърг. Обама ще има партньор в лицето на европейците по този въпрос. Неговата съпротива по отделни въпроси не бива да заблуждава, че принципните му цели са същите като тези на европейците. Ако обаче - противно на очакванията - той се окаже в чужд лагер, европейците би трябвало сами да наложат вижданията си. Бездействието в този момент би било непростимо.