Кой да търси чудесата на Турция?

В продължение на повече от век Турция е същинска съкровищница за германските археолози. Докато англичани и французи копаят предимно в Египет, Месопотамия и страните от Магреба, германците се концентрират главно върху региона между Егейското крайбрежие и източните Таврийски планини. Германският археологически институт има към днешна дата общо десет проекта в Турция. Към това се прибавят и археологическите проекти на отделните германски университети. Само че ерата на германските археологически проучвания в Турция може скоро да приключи. Признаци за това имаше още през 2010 година, когато турското правителство отправи заплахата, че ако Германия не върне на Турция сфинкса от Хатуша, германските археолози набързо ще се простят с лиценза си за разкопки в Турция.

За да повиши националния си престиж и за да увеличи максимално приходите от комерсиалното използване на античните забележителности, Турция иска да поеме археологическите разкопки изцяло в свои ръце. Като начало Германия изгуби лиценза си за разкопки в гръцко-римския град Айзаной /Язония/ в Западен Анадол, където германските археолози работят от 1926 година насам. През тази година бе отнет и лицензът за Троя. Два френски екипа също се сбогуваха с лицензите си, а до повечето нови археологически обекти се допускат само турски учени.

Шовинизъм?

Някои германски археолози определят всичко това като чиста проба шовинизъм. На това мнение е и реномираният турски историк Едем Елдем, професор в Босфорския университет в Истанбул. Три са причините за проблемите на чуждите археолози в Турция, казва Елдем. Първо: турското правителство използва лицензите за разкопки като средство за изнудване. Казвайки, че лицензите няма да бъдат продължени, ако не си получи обратно експонатите, към които има претенции, Анкара де факто изнудва държавите, които изпращат свои археолози в Турция. Втората причина е тази, че днес, за разлика от преди 20 години, добрите археолози в Турция не са никак малко. А Анкара, естествено, предпочита да повери най-престижните обекти на "свои хора". И на трето място: с приказките си за "чуждестранни иманяри" турското правителство обслужва определени националистически сантименти.

При това е известно, че археологическите екипи по правило са международни. В противен случай те не биха могли да бъдат конкурентоспособни. А и археологическите ценности отдавна вече не напускат страните, в които са били открити. А що се отнася до експонатите, заминали за Европа и САЩ през 19-ти и началото на 20-ти век - за тях просто трябва да се намери разумно компромисно решение. Като това например: в музея край Троя, планиран от турското правителство, биха могли да се показват на ротационен принцип всички ценности, свързани с това място - включително и онези, които са били изнесени и се намират в чужди музеи.

АГ, ДПА, ТАЦ, ЮГ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел