Конференцията за Ливан
25 януари 2007Фуад Синьора може да бъде доволен. Обещанията, получени на третата парижка конференция за Ливан, надхвърлят онова, на което ливанският министър-председател се надяваше преди заминаването си за френската столица – не повече от 4 до 5 милиарда евро. Синьора отправи настоятелен призив към представителите на 36 държави и 14 международни организации да продължат да оказват помощ на неговата страна:
“Евентуален провал ще струва много повече, отколкото една солидна помощ. От всяко положение ние сме длъжни да имаме успех.”
Синьора даде да се разбере, че неговото правителство иска да осъществи поредица от реформи, за да стабилизира и подобри икономическото, но също така политическото и социалното положение в Ливан:
“Вашата подкрепа ни помага в решимостта ни да браним нашата свобода, да разширяваме нашата демокрация, да укрепваме нашата независимост и да реформираме икономиката.”
Когато говореше за независимост Синьора естествено имаше предвид ролята на Сирия и Иран, но още повече на Израел и предизвиканата от него война миналата година, която влоши крайно много положението в Ливан. И то тъкмо в един момент, когато се смяташе, че най-лошото вече е преминало:
“Никое друго събитие през последните две години не беше така драматично и дестабилизиращо, както бруталната и напълно неоправдана война на Израел срещу Ливан, която прогони стотици хиляди хора от домовете им, разруши инфраструктурата, разтърси икономиката и най-вече – отне живота на повече от хиляда ливански граждани.”
Войната от миналото лято нанесе на Ливан материални щети за около четири милиарда долара, но това е само една десета от цялостния дълг на страната, натрупан още от времето на гражданската война. Това че проблемите не са възникнали едва сега може да се разбере и по факта, че първите две ливански конференции в Париж се състояха дълго преди миналогодишната война.
Впрочем всички участници бяха наясно, че проблемите на Ливан не могат да се решат от чужбина. Френският президент и домакин на конференцията Жак Ширак обобщи:
“Всеки знае трудностите, пред които е изправен днешен Ливан. Струва ми се очевидно, че първата задача на ливанци е да установят конструктивен диалог помежду си, за да преодолеят тези трудности.”