1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо в Германия няма да проследяват мобилните телефони.

Кристофер Неринг
25 март 2020

Пандемията от коронавирус принуждава държавата да взима драстични мерки. Една от тях е проследяването на мобилните телефони. Редно ли е обаче да се нарушава поверителността на личните данни?

https://p.dw.com/p/3a1q5
Смартфон
Снимка: picture-alliance/dpa/PhotoAlto

Дискусията в България за проследяването на мобилни телефони като мярка в борбата срещу коронавируса възпроизвежда сходни дебати в цяла Европа. В Германия хората по традиция са особено чувствителни към личните си данни.

„Всички мерки за обработка на данни трябва да бъдат наложителни, подходящи и пропорционални. Засега няма доказателства, че данните за индивидуалното местоположението, с които разполагат доставчиците на мобилни телефони, могат да допринесат за определяне на контактните лица”. С тези думи председателят на федералната комисия за защита на данните Улрих Келбер реагира в “Туитър” на предложените от здравния министър Йенс Шпан промени в Закона за защита от инфекции.

Как се движат заразените

Всяка криза е катализатор. А хората, натоварени с отговорност, трябва да търсят решение на проблема в случай на предизвикателство, пред каквото ни изправя пандемията от коронавирус. Още в началото на март в института “Роберт Кох” обсъждаха възможността движението на заразените да бъде проследявано чрез мобилните им телефони. Целта е да бъдат идентифицирани контактните лица и по този начин да бъде ограничена заразата. Здравните власти в Китай използват подобни средства отдавна. 

Миналата седмица “Дойче Телеком” предаде на института “Роберт Кох” данни в обем от пет гигабайта. Според сегашното законодателство предадената информация трябва да бъде предоставена доброволно, да е анонимизирана и да не се използва за комерсиални цели. Берлинският съдия Улф Бюрмайер се съмнява, че подобни данни могат да помогнат за борбата срещу Ковид-19.

В други държави личните данни не са така неприкосновени. Британската Национална здравна служба планира да използва данните от мобилните телефони. Най-големият мобилен оператор в Австрия “А1” беше задължен да предаде информация за повече от пет милиона клиенти. Все пак в техния случай става въпрос за профили на движението не на отделни потребители, а на големи групи.

Твърди се, че интернет гигантите “Гугъл” и “Фейсбук” преговарят с американското правителство, което иска да му предоставят данните за потребителите им. Израел обяви, че планира да натовари тайните служби със задачата да проследяват телефоните на заразените с Ковид-19. Съдът отмени решението, но то все пак може да влезе в сила, ако в страната бъдат въведени извънредни мерки.

Мъчителният избор между сигурност и свобода

Кристофер Неринг
Кристофер НерингСнимка: Susanne Schleyer/autorenarchiv.de

Пандемията от коронавирус вече придоби исторически мащаб. Тя всъщност се оказва първото глобално заболяване, с което ще борим и по дигитален път. И докато ползата от инструменти като телемедицината и онлайн порталите е несъмнена, то проследяването на телефоните е много спорно. И напомня за дебата за масовото дигитално наблюдение. След разкритията на Едуард Сноудън: мигар някой е мислел, че тъкмо една глобална пандемия ще изведе отново на преден план рисковете и ползите от дигиталните технологии?

Дебатът за проследяването на мобилните телефони е пряко обвързан с един от основните въпроси на демокрацията: за баланса между сигурността и свободата. В различните държави съотношението между защитата на личните данни и мерките за безопасност е различно. В Израел, където тайните служби и наблюдението се възприемат предимно като средство за защита, има много по-малко пречки за проследяването на мобилни телефони като мярка срещу коронавируса.

В Германия обаче министърът на здравеопазването Шпан беше принуден да заличи спорния пасаж от Закона за защита от инфекции.