Кралицата и германците
23 юни 2015Отношенията между британците и германците са най-малкото особени. Дълго време отрицателните клишета доминираха в тези представи. В очите на британците, германците бяха "the Huns" /хуните/ или пък тъпите фрицове. Разбира се, има и друг вид британски хумор -много по-добронамерен. Какво е това футбол? - игра между две единадесеторки, в която накрая винаги печелят германците, гласи крилатата фраза на голмайстора от 80-те години Гари Линекер.
Отдавна времето на отрицателните клишета е останало в историята. Днес двата народа са в близки, приятелски отношения помежду си. Почти 300 000 германци живеят и работят на острова постоянно. Всяка година германски родители изпращат своите деца в британски колежи и плащат високи такси за обучение в британските интернати, за да могат техните наследници гордо да носят тамошните ученически униформи. Великобритания без съмнение е топ-дестинация в много отношения, а Лондон е един от най-важните градове в света. А кралицата? Тя винаги е била обект на почит от страна на тевтонците.
Отвъд Ламанша пък почитат немалко известни германци - Борис Бекер, звездата от Уимбълдън или футболиста Пер Мертезакер, който е шеф на отбраната на "Арсенал" /Лондон/. "С вас се общува лесно" – каза британският посланик Саймън МакДонълд по адрес на германците 25 години след падането на Берлинската стена.
Удивително сближаване
При това отношенията между британци и германци след Втората световна война са всичко друго, но не и приятелски. Разрушителните бомбардировки на нацистите над Ковънтри и Лондон окончателно съсипват добросъседските отношения. Цели две десетилетия след откриването на Втория фронт в Нормандия, британският народ си остава почти враждебно настроен към Германия.
"Британците просто не могат да понасят фрицовете", пише британският публицист Перегрин Уърстхорн. Некоректните политически шегички остават популярни чак до 1990-те години: "Защо има дървета по Шанз-Елизе? За да могат германските войници да маршируват на сянка!".
Тези времена вече са отминали. Дори и скандалната жълта преса на Острова спазва вече правилата на политическата коректност. Днес британците смятат германците за "alrigth". До 1965 година за подобно нещо не можеше да става и дума.
Визитата на столетието през 1965
Подготовката за историческото посещение на английската кралица в Германия през 1965 година продължи цели две години. Това е първата визита на английска коронована особа след посещението на крал Едуард VII през 1909 година. И двете страни имат да изясняват щекотливи въпроси. Става дума преди всичко за роднинските връзки на Уиндзорите с Германия.
Принц Филип, съпругът на кралицата, е от немски произход, а някои от неговите далечни роднини по време на Втората световна война проявяват прекалено големи симпатии към нацисткия режим. Британската преса по онова време редовно обвинява Филип, че е "изразител на германските интереси в Англия". Кралицата обаче не се оставя да бъде замесена в тези силно емоционализирани политически игри.
По време на 11-дневното си посещение в Германия през 1965 година тя обикаля страната надлъж и на шир - не пропуска и Западен Берлин. Посещава дори малки провинциални градчета като Марбах, Кауб и Зьост - общо 19 града в осем федерални провинции. Депутатът от ГСДП Карло Шмид в интервю за в. "Гардиън" после казва, че "германците са възприели този факт като знак от страна на кралицата, че вече не носят клеймото на презряна нация".
И при следващите си официални посещения в Германия (1978,1992, 2004) Елизабет Втора успява да въодушеви масите и да внесе спокойствие в някои деликатни политически ситуации. Елизабет Втора, която на 10 септември тази година ще стане най-дълголетно управлявалата британска коронована особа, с което ще измести от първото място кралица Виктория, винаги е била майстор на политическия баланс.
През 1965 година вестник "Дейли Мирър" изрази навярно най-точно въодушевлението от нея, когато писа на първа страница на английски и на немски "It's the Queen- wunderbar!" (Това е кралицата - чдесно!) Нищо чудно, че в отношението на германците към Великобритания се прокрадва и мъничко завист затова, че те, по думите на Джордж Оруел, са успели да изградят "коронована република".