Крамп-Каренбауер поема ХДС

Коментар от Инес Пол, главна редакторка на ДВ

Кой ще води една от германските партии? Този въпрос обикновено не занимава никак (или почти никак) световната общественост. Но при сегашния избор стана другояче. Големи световни издания като „Ню Йорк Таймс" тези дни писаха за конгреса на ХДС дори по-подробно, отколкото за погребението на бившия президент Буш. Международните медии пуснаха новина-светкавица, когато се разбра кой поема кормилото в ХДС. Причината за цялото това внимание си има и име: Ангела Меркел.

За много хора германската канцлерка си остава най-влиятелната политичка в целия свят. В един свят, където върлуват мачовци като Путин, Тръмп и Ердоган, мнозина я смятат за глас на разума и за последен бастион на равновесието във времена на раздробяване и опасен подем на националистите. Вътре в Германия обаче блясъкът на Меркел вече помръкна. Партията ѝ претърпя няколко тежки разочарования на изборите в отделни провинции, а вътрешнопартийните критици на канцлерката станаха толкова гръмогласни, че на нея не ѝ оставаше нищо друго, освен да се оттегли от председателството. А това решение даде и стартовия изстрел в надпреварата за нейното наследство. Беше ясно, че ако партията ѝ избере за лидер един от нейните изявени критици, самата Меркел едва ли ще може да управлява още дълго – нищо, че до края на мандата ѝ остават две години и половина.

За малко да се случи точно това. На Фридрих Мерц, който е именно един от най-изявените ѝ критици, не му достигнаха само 25 гласа, след като 1001 делегати пуснаха своите бюлетини. Преди осем години тъкмо Меркел го прогони от политиката, тъй че сега Мерц се почувства окрилен от възможността за едно позакъсняло отмъщение. На негова страна застанаха и всички онези мъже, които по време на дългата си кариера Ангела Меркел беше блокирала, наранила, ако не и политически унищожила.

Така се стигна до минималната победа на Крамп-Каренбауер след един дълъг и вълнуващ ден на конгреса на християндемократите, започнал с една супер емоционална реч на Ангела Меркел. Избирайки тъкмо нейната фаворитка за поста, делегатите в крайна сметка гласуваха и за това Меркел да изкара канцлерския си мандат докрай. Разбира се, ако социалдемократите не напуснат широката коалиция.

Така в международната политика Германия си остава благонадежден партньор и най-мощна икономика в Европа. Политиката на правителството няма да се промени в основните си параметри, но на вътрешно-политическата сцена ще наблюдаваме един вълнуващ спектакъл: дали Анегрет Крамп-Каренбауер ще съумее да излекува партийната душа, да обедини различните лагери и да вдъхне оптимизъм за едно ново начало, от което се нуждае не само на партията ѝ, но и цялата страна.

Става дума най-вече за това дали Крамп-Каренбауер ще съумее да се освободи от сянката на своята покровителка и предшественичка, да потегли със собствена тяга и да събере международен опит, който би я направил убедителна кандидатка за канцлерския пост.

Но това са размишления за бъдещето. В момента може да се добави само още нещо. Дълго време се смяташе за необичайно, че начело на ХДС стои жена. Е, сега вече жените начело в тази партия са две.