Кремъл и машината за мъгла

Убийството на непреклонния опозиционер Борис Немцов и траурното шествие в Москва и до днес са главна тема в медиите, включително и в Русия. И беше наистина поучително да наблюдаваме как Кремъл и дирижираните от него медии незабавно задействаха вече добре познатата ни машина за дезинформация и изкуствена мъгла.

Как Кремъл манипулира народа си

Държавните и проправителствените медии в Русия обикновено премълчават проявите на онези кръгове, които критикуват Путин. Сигурно същата съдба щеше да има и опозиционният митинг, планиран първоначално за неделя. Но този път медиите просто нямаше как да премълчат факта, че един от лидерите на опозицията беше застрелян на мост близо до Кремъл. Все пак през 90-те години на миналия век Борис Немцов се издигна до поста вицепремиер, а името му беше познато и в чужбина. Но да не си помислите, че информацията за убийството беше обективна. Тъкмо напротив. В случая отново ясно се видя как в подобна ситуация Кремъл направлява медиите и манипулира собствения си народ.

Веднага след атентата руският президент вкара медиите в „правилния” коловоз. Той заяви, че убийството на неговия политически опонент било „провокация”, целяща да дестабилизира страната. По този начин Путин ясно оповести, че същинската жертва на това отвратително деяние е не Немцов, а той самият - Владимир Путин. Тъкмо в рамките на тази интерпретация както прокуратурата, така и контролираните медии се захванаха с обичайните си врагове, на които приписаха вината за убийството: „американците”, „украинците”, „ислямистите” и просто всички възможни групи, които искали да застрашат сигурността на страната.

По повод предполагаемата ислямистка следа руските медии непрекъснато подчертават, че Немцов е бил евреин. Антисемитизмът в Русия е широко разпространен, а оттук веднага става ясно какво въздействие оказва тази информация: трудно е да се очакват каквито и да било симпатии към Немцов, който на всичко отгоре е бил в компанията на млада и красива украинка (!). А за онези трезво мислещи руснаци, които все още се съпротивляват срещу обичайните в днешна Русия конспиративни теории, веднага се посочва допълнителна следа - непрозрачните имуществени сделки на жертвата.

Кой се страхува от истината?

Зад всички тези масово разпространявани хипотези се крие не толкова желанието да се научи истината и да се информират хората, колкото една целенасочена дезинформационна кампания. И никой не пита за отговорността на държавната власт, която с помощта на послушните медии вече години наред оклеветява своите критици. В дезинформационния водопад съвсем изчезва и въпросът как така в момента на убийството всички охранителни камери около Кремъл са били или изключени, или дефектни, или на поправка. Като погледнем колко различни „истини” се изнасят в публичното пространство, едва ли има надежда някога да научим действителната истина. Борис Немцов със сигурност би казал същото.