Кризата гони българските работници от Великобритания

Британската статистика регистрира най-големия отлив на източноевропейски мигранти откакто през 2004 година страната отвори трудовия си пазар към бившия комунистически блок. Островът вече не е привлекателен за гражданите на държавите от първата вълна на разширяване на ЕС. През последните три месеца на 2008-ма броят на регистриралите се на работа в Обединеното кралство от страни като Полша, балтийските републики и Словения е намалял с 47% в сравнение с година преди това.

Макар и в по-малка степен тази тенденция се забелязва и при идващите от България и Румъния, за които все още важат трудови ограничения. През октомври, ноември и декември на 2007-ма 10 105 българи и румънци са поискали разрешителни за работа. Година по-късно тази цифра е намаляла с близо 2 200 души.

Причини за намалелия интерес

Почетният консул на България в Шотландия не е изненадан. Проф. Николай Желев, преподавател в бизнес департамента на университета в Дънди, обяснява какви са мотивите на българите:

„Курсът на лирата спрямо лева се промени почти с 30 процента и валутата, която заработват нашите имигранти, вече няма тази покупателна способност в България. Това е една от причините. Втората е намаляването на броя на незаетите работни места в сферите, в които българските работници се реализират. Намирането на работа в строителството, обслужването става по-трудно. И това са двете основни причини за намаляване на броя на желаещите да работят във Великобритания”, изтъква проф. Желев.

Имигрантите от Източна Европа намаляват, но притокът на хора от страни извън ЕС продължава да бъде силен. Преди дни британското правителство обяви, че се готви да въведе по-строги изисквания за наемане на високвалифицирани чуждестранни работници. От кандидатите за работа ще се изисква магистърска степен и уверения, че са получавали най-малко 20 000 паунда годишна заплата. Въпреки че са граждани на Евросъюза, българските експерти също са зависими от това, дали бъдещият им работодател може да им извади разрешително за работа.

Какви са новите планове на Лондон?

„Както и преди, част от тези мерки са излишни. През 2007 година също беше наложена квота за работници в селското стопанство за българи и румънци - при положение, че тази квота беше толкова голяма, че така или иначе не можеше да бъде изпълнена. Донякъде това има психологически, политически ефект за успокояване на общественото мнение, че държавата взема мерки да контролира пазара на работна ръка и да защитава интересите на своите граждани. Основната причина, разбира се е, че в момента няма работни места в тази област. Тук са най-големите съкращения. Това ще е причината, поради която наши специалисти, предполагам, биха предпочели да останат да работят в България”, посочва проф. Желев.

Дали отливът на чужденци ще се усети и в британското земеделие? Проф. Желев: „Не толкова в селското стопанство. Там винаги е имало голям недостиг на работна ръка. Друг е въпросът, пак поради падналия курс на лирата спрямо българския лев, колко желаещи ще има да дойдат да работят, да изкарват 2/3 от това, което са изкарвали миналата година - разбира се, обърнато в български левове”, изтъква пред Дойче веле почетният консул на България в Шотландия проф. Николай Желев.