Кримските татари се надяват на Турция

Сред тюркското сунитско малцинство на полуостров Крим, което има численост от около 300 000 души, се множат страховете от евентуално отделяне на региона от Украйна. Кримските татари са наследници на онези хора, които по времето на близо 300 вековното господство на Османската империя на полуостров Крим са приели исляма като своя религия, а турският - като свой официален език. Кримските татари спадат към тюркските народи и по официални данни на турското външно министерство съставляват 13 процента от населението на полуострова. Турция се чувства етнически и културно свързана с кримските татари, наричани от Анкара също и кримски турци. Затова турската външна политика се стреми да помогне за намирането на мирно решение на конфликта.

Турският външен министър Ахмет Давутоглу наскоро прие в Анакара представители на Кримското дружество в Турция и подчерта, че страната му винаги ще стои на страната на кримските татари. "Ние ще сме първите, които ще помагат на страдащите ни братя и сестри, където и да се намират те", каза той. Посредническата роля на Турция е желана и от самата Украйна. Информационната агенция "Джихан" съобщи, че украинското посолство в Анкара чрез мейл е призовало турското правителство да се присъедини към международните усилия за прекратяване на ескалацията и напрежението. В мейла посолството предупреждава за "надвисналата голяма опасност" за кримските татари, ако Русия окупира Кримския полуостров.

Вкоренени антируски настроения

Турската общественост също реагира активно на конфликта в Крим. В много турски градове хората излязоха на протести, организирани от Кримското дружество в Турция. "Петте милиона кримски татари, живеещи в Турция, са възмутени от развитието на конфликта", казва историкът Хакан Киримли в разговор с Дойче Веле. Самият Киримли е етнически кримски татарин и е член на дружеството. "Хората протестират срещу руската инвазия в Украйна и са против евентуалното присъединяване на Крим към Русия. Причината за това антируско поведение е горчивият опит, насъбран по време на руското господство", казва Хакан Киримли. Руското владичество трае над 200 години и кримските татари се опасяват, че гоненията срещу тях могат и да се повторят.

От 1475 до 1774 година полуостров Крим е част от Османската империя. След руско-турската война от 1770-1774 полуостров Крим придобива независимост. През 1783 обаче Руската империя анексира Крим и го превръща в своя провинция", обяснява историкът Кахраман Сакул за Дойче Веле. През 1921 година полуостровът става част от Съветския съюз. През 1944 година, по времето на Сталин, е приет закон, който обявява кримските татари за предатели на Съветския съюз.

Причината е в това, че по време на нацисткото нападение над Съветския съюз се образуват татарски легиони, които се бият на страната на нацистите. В резултат на това всички кримски татари са обявени за колаборационисти и са прогонени от полуострова. Едва от 90-те години на миналия век насам, т.е. след разпадането на Съветския Съюз и след създаването на независима Украйна, кримските татари започват да се завръщат на полуостров Крим", казва Кахраман Сакул. Украинците приветстват завръщането на кримските татари на полуострова като противотежест на руското население. "Украинците и кримските татари са естествени съюзници срещу руското проникване в региона", казва историкът.

Мост между Турция и Украйна

Кахраман Сакул твърди, че турско-украинските взаимоотношения се базират предимно на наличието на татарското малцинство. "От 1990 година насам Турция инвестира преди всичко в културната сфера. В Украйна също има татарски дружества, които служат като мост между Турция и Украйна", казва той. Хакан Киримли казва, че Турция естествено е против руска интервенция в Украйна: "Мисля, че Турция може да наложи икономически санкции срещу Русия.

Като член на НАТО, Турция ще действа съвместно с партньорите си от Алианса и ЕС, за да даде ясен сигнал, че не е съгласна с руското поведение", казва Киримли. Кримските татари искат да избегнат всякакъв конфликт, защото знаят, че ще бъдат първите жертви на руската армия. "Кримските татари познават омразата на паравоенните руски групировки към техния етнос. От тази гледна точка, нито един кримски татарин не иска война", заключава Хакан Киримли.