Кучешки живот

Репатрирането от Франция на хиляди румънски и български роми разпали и в България дискусия по въпроса какво да се прави с ромите, второто по големина след турците малцинство в страната. Смята се, че българските роми са между 700- и 800 000, точни цифри липсват, тъй като много роми предпочитат да крият истинския си произход. Две трети от ромите, които са наполовина християни и мюсюлмани, живеят в изолирани квартали - наследство от комунистическото време, когато управниците се опитаха да ги заселят в градовете.

Къде потънаха парите за ромите?

Повечето роми не владеят добре български и нямат образование, което неизбежно води до безработица - цели 70 процента; впрочем и в тази сфера липсват точни данни. Те преживяват предимно като надничари на временна работа и не са регистрирани никъде. Преобладаващото мнозинство от тях нямат нито здравна, нито пенсионна застраховка.

"В какви тъмни канали изчезнаха парите за ромите?", запита наскоро седмичникът Капитал. През последните десет години за интеграцията на ромите на разположение имало само 3,30 лева на месец и на човек, писа вестникът, въпреки че София получава от Брюксел милиони евро за тази цел. Капитал заключава, че на правителството му липсва политическа воля и убедителна стратегия.

За обезвреждането на тази бомба със закъснител от 13 години насам се бори ромът Асен Карагьозов. Той ръководи младежкия ромски клуб в пловдивския квартал Столипиново, където около 50 000 роми живеят в мръсни многоетажни блокове, в които водата стига само до третия етаж. Работното място на Карагьозов се намира в една открояваща се с белотата си сграда, на която се мъдри табелата "Фондация за регионално развитие на ромите - Пловдив". В класната стая млади роми получават помощ от педагози.

Шест основни училища от центъра на Пловдив участват в този "проект за десегрегация", който е в ход от 2004 г. и обхваща понастоящем 260 роми. Карагьозов отбелязва, че още от самото начало българите реагирали положително на тази инициатива, тъй като и на тях им било ясно, че ромите, които нямат образование, представляват проблем за цялото общество.

Бащата на Асен също трябвало да се бори упорито, за да бъде приет синът му в българско училище. Усилията са си стрували. В момента Асен завършва икономическо право и е един от петимата роми с висше образование в Столипиново.

Всички роми ли са лентяи и престъпници?

Само че обществеността почти не забелязва такива като него. За повечето българи ромите са просто дребни престъпници и лентяи, които живеят на гърба на обществото и изобщо не желаят да се интегрират.

Тези предубеждения създават главоболия и на председателя на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев. Той казва, че след френската акция общественият климат се бил влошил, доказателство за което е изобилието от антиромски писания в електронните медии. Според Кънев президентът Саркози дал един расистки пример, който насърчавал и българските власти да следват подобна репресивна политика. По този начин шансовете за интеграция на ромите намаляват още повече, заключава "Тагесцайтунг".