Къде сте, съюзници на Меркел?

Ако си направим труда да анализираме всички изказвания на германската канцлерка от последните няколко кризисни години, ще забележим следното развитие в позицията й спрямо Европа: първоначално Меркел реагираше много предпазливо и дори оказваше съпротива, след което постепенно започна да поставя нови и нови условия, а после започна да прави предложения за политически ремонт на изпадналия в криза континент. По този начин преди една година се роди идеята за фискалния пакт като инструмент за оздравяване на порочната бюджетна политика на страните от ЕС.

Четирите грижи на Меркел

Само един фискален пакт обаче не е достатъчен, така че канцлерката Меркел изготви каталог от четири точки, който ни доближава до представите й за широкомащабна реформа на Европа. Но има ли Меркел достатъчно съюзници, за да прокара своя план?

Германската канцлерка настоява за: първо - нова политика по отношение на финансовите пазари в комбинация с банков надзор; второ - нова фискална политика, която да включва въпросния фискален пакт и, по възможност, назначаването на един върховен европейски надзорник, който да наблюдава отделните национални бюджети; трето - по-силен Европейски парламент като легитимация за дълбоките реформи; четвърто - обща европейска икономическа политика. 

Зад идеите на Меркел се крие едно дълбоко преобразувание на цялата европейска общност, стъпила върху фундамента на демократичните ценности и разбирането за националната държава. Когато канцлерката говори непринудено за това, че някои сфери (пазарът на труда и данъчната политика) имат нужда от повече внимание, тя всъщност ни казва, че не бива държавата чрез грешна политика на субсидиране да строи още аутобани и домове за хората само защото това щяло да се хареса на строителния бранш и банките.

Подкрепа не се задава

Досега обаче подкрепа за идеите на Ангела Меркел няма. Само Марио Драги отрони неясното обещание, че ЕЦБ ще направи "всичко, което е необходимо". Във Франция президентът Оланд затъва все по-надълбоко в своя илюзорен свят; испанците и италианците пък се интересуват само от евтино външно финансиране; а гърците продължават да шикалкавят и се опитват да предоговарят вече поети от тях ангажименти.

Планът на Меркел за радикална реформа е най-амбициозният политически проект в Европа след въвеждането на еврото. В сравнение с него Лисабонският договор направо бледнее. Меркел настоява за изпълнението на този план, защото кризата доказа, че без обща икономическа политика не е възможно и съществуването на обща валута. Казано иначе: назряло е времето за европейски Икономически съюз.

През декември Европейският съвет трябва да си каже думата по плана на Меркел. Германската канцлерка обаче е оставена без средства за оказване на натиск и трудно вече може да се съпротивлява на изпадналото в летаргия мнозинство.

АГ, ЗЦ, ЩК, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева