Към „Нова Македония" ли върви Македония?

От 23 години насам американският дипломат Матю Нимиц води борба с двама вироглави балкански съседи заради една дума. Сега изглежда, че безкрайната мисия на 78-годишния дипломат може скоро да приключи. Спорът между Скопие и Атина за името на Македония „може и трябва да бъде решен идната година”, казва търпеливият посредник на ООН. Той се надява на скорошен консенсус между своите отколешни „клиенти". Атмосферата за решаване на конфликта се подобри „значително”, както в Македония, така и в Гърция, твърди Матю Нимиц. Откакто през 1991 година Македония обяви своята независимост, двете съседни държави са в клинч относно името на страната. Атина се опасява от евентуални териториални претенции от страна на съседите и иска Скопие да промени името Македония, защото в Гърция има област със същото име.

Атина удря контра

Под натиска на Атина и Брюксел, Македония още през 1992 година вписа в конституцията си, че се отказа от всякакви териториални претенции. А през 1995 година замени т.нар. „Звезда от Вергина” със стилизирано слънце върху националния си флаг. Макар че от 1993 година заради Атина на международната сцена страната официално се представя под трудното за произнасяне име „Бивша югославска република Македония” (БЮРМ), спорът за името затормозява сериозно междусъседските отношения. При това Атина, като член на ЕС и НАТО, е в по-изгодната позиция. Отношенията между двете съседки рязко се влошиха, след като през 2008 година Атина блокира очакваното присъединяване на Македония към НАТО – независимо от факта, че страната щеше да се води като БЮРМ . Под егидата на национал-популисткия премиер Никола Груевски Македония заложи на политиката на националистическите провокации.  Много летища и магистрали бяха кръстени на Александър Велики. В Скопие бяха издигнати безброй паметници на антични герои. Оттогава двете страни общуват помежду си само с протестни ноти. А преговорите за името от 2014 година насам практически са прекратени.

Факторите: Заев, Брюксел и Вашингтон, добросъседството

Смяната на властта в Скопие и новият премиер от Социалдемократическата партия Зоран Заев доведоха да раздвижване в дълготрайния спор и внесоха свеж полъх в отношенията на Македония с всички съседи. Същевременно Брюксел и Вашингтон демонстрират повишен интерес към нестабилната многонационална държава, опасявайки се от нарастване на влиянието на Москва на Балканите.

В момента Македония явно трябва да направи компромиси. Във вътрешнополитическо отношение моментът за такива компромиси сякаш е подходящ. След провала си на общинските избори през октомври, опозиционната ВМРО-ДПМНЕ е отслабена, а и заета с борбите между кандидатите за наследници на лидера ѝ Никола Груевски. А новият премиер Зоран Заев, макар и с минимално парламентарно мнозинство, видимо седи стабилно на седлото. Той умело предприе стъпки за сближаване с всички съседи, а така си подсигури и стабилна външна подкрепа за предстоящия финал на историческия спор с Гърция за името на страната.

Зоран Заев съживи дълбоко замразените отношения с България, като през август подписа Споразумението за добросъседство. Той съзнателно прехвърли спорните въпроси на една комисия, която тепърва ще да бъде създадена. Тази седмица Заев постигна съгласие и с колегата си от Косово Харадинай за създаване на международна комисия за разследване на причините за мистериозните боеве в Куманово през 2015 година. Заев изглади дори отношенията със Сърбия, която с всички сили се опитваше да му попречи по пътя към премиерския пост. Умиротворяването между двете съседки ще бъде скрепено на съвместно заседание на двете правителства още през февруари.

Няма "вълшебно име"

Брюксел, Вашингтон и Атина отбелязват положително новия делови подход на Зоран Заев. След подновяването на замразените от три години преговори през тази седмица, в гръцката и в македонската преса вече се спряга името „Нова Македония” като евентуална компромисна формулировка.  Дали ще бъде Горна, Северна или Нова Македония – никой не знае. А опитният посредник Матю Нимиц си остава реалист и насрочи интензивни преговори в Ню Йорк в началото на идната година. „След толкова дълги години няма откъде да се появи „вълшебното име". Но един тежък проблем се решава не с вълшебна пръчица, а с тежка работа, добра дипломация и политическа воля”, казва Нимиц.