Лагерите са били германски. Но е имало и колаборационисти.

Коментар от Райнхард Везер

За историческите факти в случая просто не може да се спори: масовото избиване на европейските евреи беше замислено, планирано и осъществено от германци. На превзетата от тях полска територия националсоциалистите инсталираха ужасяващите местопрестъпления на Холокоста, лагерите на смъртта Аушвиц, Треблинка, Белзек, Собибор и Майданек и подложиха на не по-малко брутално унищожение тамошното нееврейско население. И трябва да не си с всичкия си, за да отричаш тези факти. Като имаме предвид всичко това, абсурден изглежда фактът, че приетият от полския парламент закон за ролята на Полша в онези ужасяващи събития сега предизвиква една емоционално нагнетена и поради това още по-опасна криза в полско-израелските отношение. А оттук – и в полско-американските.

Германските окупатори извършиха чудовищни зверства в Полша и няма нищо чудно, че поляците реагират с бурно недоволство, когато се използва неправилното определение „полски концлагери". Да, в повечето случаи този израз се използва не за да се преиначи историята, а от безхаберие. Посолствата на Полша по цял свят последователно реагират винаги, когато някъде официално се използва това определение – и неизменно получават подкрепата на Израел. Тъй че дори само по тази причина нямаше нужда Сеймът да приема новия закон – гласуван, впрочем, почти единодушно. Ако този закон беше поне по-точно и по-предпазливо формулиран, щетите щяха да са много по-малки.

Настоящият му текст обаче, който мина през двете камари на полския парламент, представлява истинска опасност за свободата на словото. Защото създава възможността да бъдат съдени и хора, които отварят дума за колаборационизма на поляци с нацистките окупатори. А колаборационисти е имало, редом с героите от съпротивата – както, впрочем, навсякъде из Европа. Още по време на комунистическата диктатура редица достойни противници на онзи режим подхванаха в нелегалност често пъти болезнената дискусия за тъмните петна в полската история. Дискусия, която продължи и в свободна Полша след края на Студената война. От това Полша само спечели – спечели вътре в страната, спечели и в очите на своите външни приятели. Очевидно обаче управляващата партия във Варшава е решила да тури край на тези нагласи.