Лицемерието на Запада

Западните политици говорят по цял свят за свобода, демокрация и необходимостта да бъдат защитавани тези висши ценности. Когато обаче несвободните се опитват да разкъсат оковите на робството, не бива да се осланят, че думите на Запада ще бъдат последвани от дела. Иначе как да си обясним защо същите тези политици повеждат война срещу един диктатор като Саддам Хюсеин, и същевременно поддържат тесни контакти с друг, като бившия президент на Тунис Бен Али.

В шатрата на диктатора

Съществуват ясно дефинирани международноправни условия, които ограничават правото на интервенция в други държави. Но на тези условия в определени ситуации никой не обръща внимание. Най-пресният пример е Либия.

В този случай обаче никой не може да отправи и едно обвинение към САЩ, които са обичайният заподозрян в подобни ситуации. Барак Обама се държи настрана и протака. Той беше въвлечен от Париж в една война, която може би сега трябва да ни накара да забравим за нелицеприятните връзки между Саркози и Кадафи от последните години. И други западни политици имат взимане-даване с диктатори.

Във Вашингтон и другите западни столици сигурно са безкрайно благодарни на египтяните и тунизийците, че сами проведоха своите революции без да искат помощ отвън. Просто заставаш зад новите господари, като че ли винаги си поддържал промените. В Либия тази тактика не функционира, защото опозицията е много слаба, а и богатата на петрол държава е просто твърде голяма.

От една страна не бива да подпомагаш опозицията - това би било чиста проба интервенция. От друга страна не искаш да се откажеш от либийския петрол. Затова създаваш съмнителната конструкция на хуманитарна военна операция.

Играта на двуликия Янус

В Саудитска Арабия и Бахрейн, както и в другите държави от региона, отново петролът и икономическите интереси играят по-важна роля от подкрепата за демократичните стремления. В Йемен например президентът Салех играе ролята на борец срещу Ал Кайда. Е, как да отслабиш позициите на такъв човек?

Но колкото по-дълго продължава играта на двуликия Янус, толкова по-бързо ще настъпи и отдръпването на тези хора от Запада. И то още в деня, когато те сами извоюват свободата си. Тук или там това ще трае по-дълго или по-кратко, но процесът изглежда необратим. След освобождаването от колониализма идва освобождаването от собствените насилници.