Лошо заплащане, заробващи договори

23-годишната Мария Санчес* е изпълнена с надежда, когато пристига в Германия. Медицинската сестра нямала никаква перспектива за работа в родния й Мадрид. В Берлин обаче веднага си намира препитание. Тя подписва трудов договор с частен хоспис. После обаче Мария остава недоволна и решава да напусне. Само че това се оказало трудно. В договора било записано, че ако преждевременно прекрати трудовите си отношения в рамките на две години, трябва да изплати до 6 600 евро неустойка. Младата испанка се възмущава: "Договорът е неясен. Трудовите взаимоотношения не са добре изяснени", казва тя в разговор с Дойче Веле. Тя не смее да напусне, защото се страхува да не затъне в дългове.

Германски синдикалисти познават добре подобни случаи. В момента има поне стотина трудещи се от Испания, Гърция и Португалия, които се чувстват притиснати от подобни договори. В някои от фирмите болногледачите са застрашени от глоби и неустойки, стигащи до 10 000 евро. "По този начин чуждестранните работници де факто са закрепостени към определена фирма", казва Кале Кункел от синдиката VERDI.

Много често болногледачите са длъжни освен това сами да покриват разходите по необходимите им езикови курсове или по легализирането на необходимите документи. Да не говорим, че в някои случаи са принудени да плащат от джоба си добавки към наема. Най-голямото разходно перо за тях обаче е освобождаването им от работа по време на езиковия курс. Задължителният езиков курс се поема в голямата си част от европейските социални фондове, но чуждите работници трябва да плащат от джоба си за времето, в което изучават езика и не могат да работят.

Чужденците - по-зле платени от местните

Много от чуждестранните болногледачи с удоволствие биха сменили работодателя си, защото заплащането често е твърде лошо. "Едва когато пристигнат в Германия, хората установяват, че им се предлага възнаграждение, което е много по-ниско от обичайното за бранша", казва Кункел и дава пример с Дружеството за интензивни медицински грижи /GIP/. То не е обвързано с тарифни договори и няма вътрешен производствен съвет, който да защитава правата на трудещите си. Чуждестранните болногледачи получават по 9,50 евро на час, докато болногледачите в държавните фирми или тези към църквите получават 30 до 40 процента по-високи почасови възнаграждения. На всичкото отгоре, ставката от 9,50 евро допълнително намалява по време на отпуск или в случай на болест.

"Това е експлоатация на човешки ресурси. Професията на болногледача става непривлекателна, а търсенето на работа в Германия - още повече", казва синдикалистът. При това Германия изпитва остра нужда от болногледачи и медицински персонал. В страната има 30 000 вакантни места за болногледачи. Представители от бранша твърдят, че до края на годината броят на вакантните места ще се увеличи до 220 000. От години насам Германия се старае да привлече чуждестрнни медицински кадри за германската система на здравеопазване. В центъра на вниманието на федералното правителство са страни като Испания, Гърция, Италия, Португалия, но и източноевропейски държави като България например.

Не само договорите, но и тежките условия на труд в Германия създават затруднения на чуждестранния персонал. Медицински сестри се оплакват в различни интернет форуми, че работодателите им забранявали да ползват прекалено много памперси, за да се пестят пари. Все едно, че не става дума за тежкоболни пациенти. Така се стигало до ситуации, в които криворазбраните икономии водели до влошаване на състоянието на пациентите.

* Името е променено от редакцията.