Лъжата, която обяснява всичко

„Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат”, заявила пред свои партийни другари миналата седмица народна представителка от управляващата коалиция. После им обяснила, че „има тарифа, по която всеки участник в протестите си получава възнаграждението за съответния ден”. След което се опитала да се пошегува: "Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите. Тази временна заетост, която, ако продължи и през есента, сваля малко от ангажиментите на социалния министър да търси подпомагане за тези хора, защото едни други хора им плащат за това да ходят на протести".

Някои биха казали, че е безсмислено да се обръща внимание на поредното повторение на лъжата за платения протест, но няма да са прави. Защото това изказване дава много ясни отговори на някои от най-важните въпроси в днешната българска ситуация дори за хората, които не одобряват протестите, но не са загубили елементарните си морални ориентири.

Диалогът е невъзможен

Твърдението, че на протестиращите се плаща, съчинено по отдавна познатия примитивен, но ефективен метод на идеологическата пропаганда, беше пуснато още в първите дни на протеста като слух от типа „една жена каза” по изпитаните политико-мафиотски канали за дезинформация, каквито по същество са и голяма част от т. нар. български „медии”. Забележете обаче, че народната представителка социалистка не просто повтаря този слух, а в напълно и до съвършенство овладян гьобелсов стил („Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно...”) представя една тотална измислица като вече окончателно доказана „истина”.

В добавка, изключително плоската дори за вътрешнопартийна употреба „шега” с „временната заетост” прави лъжата особено нагла и цинична. На всичкото отгоре тази нагла и цинична лъжа излиза от устата не на кой да е, а на заместник-председател на Народното събрание. Което за сетен път доказва, че на високи постове в българската държава с лекота могат да се изкачат откровени лъжци. За да разговаря с такива хора, човек трябва да зачеркне собственото си достойнство. Затова заради тях, а не заради някой друг, диалогът, за който самата въпросна народна представителка пледира, е невъзможен.

Кой разделя нацията?

Разпространяването на тази отвратителна лъжа е част от многопосочните усилия да се скрият и преиначат истинските дълбоки мотиви на протеста, които не са насочени срещу или в подкрепа на една или друга партия, а са в интерес на цялото общество. Целта е срещу протестиращите да бъдат насъскани и противопоставени останалите, които по една или друга причина не протестират. Това противопоставяне бе и нагледно разиграно с очевидно не безплатния автобусен поход до София, голяма част от участниците в който не знаеха за какво са дошли – освен „да се разкарат” и да получат нещо за закуска и обяд.

От същия жанр е и имитацията на „диалог с гражданското общество” чрез разнообразни подставени лица, сред които и откровени криминални елементи. Като връх в този „диалог” засега се очертава идеята за „доброволни отряди”, които „да разкриват и залавят всички организатори, обслужващи интереси на Джордж Сорос". Идея, от която никой от управляващите не се е разграничил.

Затова не някой друг, а самите те, за да оцелеят и употребят властта колкото се може по-дълго, разделят и противопоставят нацията.

Къде са корените на омразата и агресията?

Партията на народната представителка, за която става дума, често пъти в тайно или явно съдружие с днешния си коалиционен партньор, управлява през огромната част от т.н. български преход. По същото време паралелно набра сила и генетично свързаната с нея българска олигархия, за да се стигне до днешното политико-мафиотско съдружие, избило неприкрито на повърхността с поставянето на едно от лицата на олигархията начело на една от най-важните национални институции и с последвалите го поредица други назначения. По същество извършеното от политици като въпросната народна представителка означава високоплатено предателство на даденото им от избирателите доверие и нещо като отдаване на държавните институции на концесия, също така високоплатено. С лъжата си за платения протест те се опитват да компрометират хората, тръгнали спонтанно в защита на моралната кауза за демафиотизация на държавата, като им припишат собствените си грехове. Затова именно тези политици, а не някой друг, култивират омразата и съзнателно провокират агресия, за да могат после да се представят като тяхна жертва. Нагледен пример за което беше другото, бялото автобусно шоу зад парламента.

Защо протестите ще продължат?

Дали някой този път ще им се „върже” на номера не е ясно. Сигурно е обаче, че протестите ще продължат с нова сила. Защото именно безпределната наглост и цинизъм, с които се сблъскват, ясно показват на протестиращите, че повече няма накъде да отстъпват. Това е може би последният им шанс да обърнат посоката на живота – своя и на децата си. Последен шанс да защитят почтеността, нормалността, законността в държавата, свободата и достойнството си.

А изказвания като по-горе цитираното могат само да мотивират още повече дори и най-колебаещите се.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Е. Лилов