sarkozy eu
29 октомври 2011Саркози знае, че оттук нататък става дума за голямата награда: след шест месеца във Франция предстоят президентски избори, а той изостава значително от главния си съперник, кандидата на социалистите Франсоа Оланд. Ето защо телевизионното интервю на Саркози, веднага след завръщането му от Брюксел, беше първата важна изява в предизборната му кампания, въпреки че все още не е обявил официално кандидатурата си.
Ползите от горчивата истина
Това, което президентът каза на сънародниците си, беше най-малкото смело: туй не беше чак реч в стил "кръв, пот и сълзи", но все пак бе едно неприкрито признание, че без големи усилия Франция няма да може да овладее растящия държавен дълг. Така например той атакува фронтално въведената при Митеран 35-часова работна седмица - една от многото свещени крави на френската социална политика: тя имала катастрофални последици за конкурентоспособността на френската индустрия в глобализирания икономически свят. По всичко изглежда, че Саркози е решил да се бори за преизбирането си, казвайки на избирателите горчивата истина.
Забележителното беше, че в тази връзка френският президент даде за пример Германия, която била траен ориентир за Франция. Той най-настойчиво посочи на сънародниците си алтернативата: дали искат в бъдеще да се наредят сред (южно)европейските кризисни страни или да останат в кръга на (северно)европейските страни-членки на ЕС.
С "мадам Меркел" успехът е сигурен?
С други думи: Саркози се опита да убеди французите, че Франция може да запази ръководните си претенции в Европа, само ако продължи да играе в първа лига на международната икономика. Казано още веднъж по друг начин: докато Оланд обещава на сънародниците си да им върне "мечтите", Саркози ги увещава да погледнат най-сериозно истината в очите.
Името, което Саркози най-често споменаваше, беше "мадам Меркел". Заедно с нея те довели до успешен завършек европейската среща на върха. Той отново потвърди желанието си за още по-тясно политическо и икономическо сътрудничество с Германия, поставяйки го като мото на своя рефрен: французите трябва да работят повече. Дали обаче те ще се съгласят с него?